Ratio Podcast

Ако живеехте в 19 век щяхте да имате 8 към 10 шанс да оцелеете след операция, но затова пък шансът ви да излезете живи от болницата е значително по-малък. Причина за тази негативна прогноза са изключително лошите хигиенни условия в болниците по това време. Използването на едни и същи превръзки за различни пациенти, мръсни инструменти и спално бельо са само част от причините за разпространението на множество инфекции в болниците през 19 век. Освен за “мръсни болнични ръце” Никола и Петко разговарят с Бойко Неов и за различните методи за антисепция и асепция. Преминават през разнообразната история на операционната и се спират на ролята на хирурга. Оказва се, че в средновековна Европа хирургията рядко се е практикувала от лекари в болниците, поради религиозни съображения. Какво друго ще чуете в този “медицински” шокиращ епизод: - Най-бързият хирург за времето си - Робърт Листън; - Въвеждането на антисептиката в родилните отделения; - Големите промени в здравната система на САЩ по отношение на пушенето. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/506 Гледайте и на видео: https://youtu.be/PmRF4I6m6SE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Този епизод е записан през далечната 2023 година, в периода на експлозията на базираните на изкуствен интелект инструменти за създаване на изображения като Midjourney и DALL-E. Тяхната поява беше придружена от протести и призови за бойкот от страна на творци като художници и музиканти, и предизвика вълна от правни главоболия свързани с авторското право. В разговора Никола Тулечки, Кив и (краля на рацио) Любомир Бабуров дискутират авторството и авторското право в контекста на тези събития и повдигат редица вселенски въпроси: - Какви регулации и съдебни прецеденти имаме вече? - Какво може би предстои? - Защо Спотифай забранява на роботи да слушат музика писана от роботи? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/505/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/SMf0kOI_izs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Еньо Стоянов и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли литература във видеоигрите? - Каква е ролята на базите данни и на сюжета? - Колко свободни са играчите в световете, които създават? - Какво притежаваме във видеоигрите? - Има ли експлоатация във видеоигрите? - Кои са двете страни на играта: свободата и правилата? - Как се осъществява критическата задача във видеоигрите? - Как играчите могат да извършват подривни действия, съпротивлявайки се на диспозициите на играта? - Възможно ли е процедурите да носят смисъл? - Защо книгите за разлика от видеоигрите не изискват от нас да се съгласяваме с „общи условия“ за тяхното четене? - Опасна муза ли са видеоигрите? - Имат ли място юристите във видеоигрите? - Манипулират ли ни игрите? - Има ли наратив в тетриса? - Какво представляват т.нар. „машини за сюжети“? - Какво представлява пародията като жанр във видеоигрите? Разговорът ни днес продължава с темата за видеоигрите, които често се подценяват не толкова като медия, колкото като форма на литература. Разглеждаме различните подходи, които видеоигрите мога да имат към наратива: кой създава световете и сюжетите във видеоигрите, на кого принадлежат създадените в тези светове дигитални активи и възпроизвеждат ли тяхното разпределение съществуващите между хората неравенствата и форми на насилие? Може ла да разглеждаме видеоигрите като форма на изкуство и кога това изкуство се превръща в спорт? Тези и много други въпроси обсъдихме в епизода. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/504/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/Ad7AOKxFb7o Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Днешният епизод е посветен на една изключителна популярна тема, за която обаче не се говори достатъчно - проблемът със затлъстяването и излишните килограми. Никола и Петко, заедно с гостът им, водещия на inter alia, Васил Лозанов разговарят за това колко е сериозен проблема със свръх наднорменото тегло и за все по-голямата мания за намиране на т.нар “вълшебен куршум”. Обсъждат възможните най-преки пътища да “прецакаме” тотално организма си само и само да отслабнем бързо и лесно. Всяка година в световен мащаб се увеличава броят на хората с излишни килограми. Все повече към тази статистика се присъединяват и страни с бедна икономика, но с достъп до т.нар. “Fast food”. Знаете ли, че в България 25% от населението страда от затлъстяване? За още интересна информация по тази нашумяла тема, чуйте епизода! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/503 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Поеми въздух и не бързай да прочетеш текста по-долу. Не пускай разговора на по-висока скорост. Намери удобно място (то може и да е разходка), отпусни се и позволи на времето да ти се изплъзне точно толкова бързо, колкото си знае. Това не е епизод за припряните часове от живота. Бавното слушане - кеф за слушателя. В този епизод на inter alia Васко и Ники разговарят за Бавното движение. Нещо като увод в кратка поредица, която предстои, посветена на опозицията срещу скоростта и високата производителност като мерки за качество. В следващия час и половина ще чуете: -Kак прoтестът срещу един МакДоналдс дава началото на цяло лайфстайл движение? - Как могат да са бавни модата, изкуството, родителството, градинарството, фотографията, образованието, науката и други? - В кои държави има най-висока концентрация на бавни градове? - Как Милан Кундера обвързва скоростта с паметта и забравата? - Коя бавна игра е толкова важна, че и атомната бомба над Хирошима не може да отмени? - Красивата българска дума “притома”; - Примери за бавно кино, бавна телевизия, бавни игри. Този епизод е само началото на серия, посветена на бавния живот в различните му измерения. Всички бъдещи епизоди ще отразяваме със специален знак на визуализацията. Ако пък желаете да ни помогнете за още бавно време в ефир, можете да видите как да направите това на www.ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/502

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е природата и има ли нещо различно от нея? - Забравила ли ни е природата или ние сме забравили за нея (Бекет)? - Човечеството ли ще унищожи природата или природата ще си върне света след края на човека? - Кое е по-силно: възможното или невъзможното и как противоречието между тях се снема в (не)възможното? - Каква е разликата между природа и същност? - Кое е другото на природата: култура, общество, техника? - Как се пречупва природата и какво е значението на гения (Кант)? - Можем ли да говорим за природата на същността, ако не познаваме същността на природата? - Има ли основания човекът да разделя природата на обекти и субекти? - Нужен ли ни е неподвижен първодвигател? - Как природата създава очи? - Съществува ли „естествен“ ядрен реактор? - Можем ли нещо, което не може природата? - Как природата се самоограничава „от двете страни“? - Какво представлява „привидата“ (Стоян Ставру) и как може да сме привидно при-рода, но всъщност да сме само част от вида, т.е. една от многото променящи се природи? - Има ли край природата? - Можем ли да разберем природата? Природата е „конститутивна външност като вътрешно начало“ (Дарин Тенев). Ако това определение ви се струва напълно ясно, може би слушането на епизода няма да допринесе с нищо за знанията ви относно природата. Философите отдавна се занимават с „природата на нещата“, но първата философия на Аристотел отдавна е забравена в света, в който господстват физиците. Настоящият разговор е опит за възстановяване на диалога между философията и физиката чрез предлагане на общи понятия за възможност и природа. Препратките към биологията, еволюцията и генното инженерство са част от опитите да опростим „тежката“ философия-физика с поясняващи я примери. Епизодът не се препоръчва на лица под 14 (това не са години!). === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/501 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Неочаквано откритие около луната на Сатурн, известна като “Звездата на смъртта”, привлече вниманието на Никола и Петко. Особеностите в орбиталното движение на Мимас са причината изследователите да смятат, че океан с дълбочина 45 мили се крие под ледената черупка на Мимас. Така “Звездата на смъртта” се присъединява към Титан и Енцелад на Сатурн и Европа и Ганимед на Юпитер като луни, за които е известно, че крият подземни океани. От Космоса Никола и Петко се връщат 2000 години назад във времето и избухването на вулканът Везувий, който залива двата града Помпей и Херкулан. Обсъждат открита погребана библиотека със стотици папируси в Херкулан, част от които благодарение на специални алгоритми, технологии и изкуствен интелект са били разчетени. В епизода ще чуете още: - Сателитна галактика на Млечния път разкри нова изненада - Дълбоко под земята може би има повече вода отколкото във всички океани - Най-дълбокият сондаж в историята - Крахът на цивилизациите от Бронзовата епоха - Древен апокалипсис на Санторини преди 500 хил години. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/500 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво представляват отворените данни и как работи едно държавно управление, което се базира на тях? Данните отдавна вече са важен актив и неразделна част от политиката на една държава и играят все по-определяща роля по отношение на гражданската информираност. Никола и Кив разговарят с Жоро Пенчев за технологичните възможности за обмен на данни и правят паралел между България и други страни. Обсъждат проблемите в администрацията, произлизащи от несподелянето на общи системи с данни и как те биха могли да помогнат за изграждането на по-добра инфраструктура. Изправят едни срещу други дезинформацията и манипулация с данни срещу фактчекинга и повдигат редица важни теми, сред които: - Какво представляват високочестотните данни и дигиталните двойници? - Прозрачен мониторинг и какво се крие зад него? - Защо не е достатъчно “имаме регистър, вижте на сайта”? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/499 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Юрий Георгиев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли ограничения пред насилието във видеоигрите? - Как стоят злото и доброто във видеоигрите? - Защо липсват игри, в които точките да се определят от броя на извършените изнасилване вместо от броя на убитите противници? - Защо обичаме злодеите във видеоигрите? - Какви са опасностите от практикуването на насилие във видеоигрите? - Може ли видеоигрите да бъдат използвани като етически тренажор? - Каква е ролята на „карантиите“ при визуализацията на смъртта във видеоигрите? - Има ли реален етически залог във видеоигрите? - Каква е разликата между застреляните във видеоигрите и боксовата круша? - Трябва ли да има етическа цензура при създаване на видеоигрите? - Може ли видеоиграта да задоволи любопитството към злото? - Защо няма игра, в която печели този, който нанесе удар, довел най-бързо до смъртта на опонента? - Може ли да се печели от доброто? - Възможно ли е сериозно разглеждане на етически дилеми в рамките на видеоигрите? - Има ли табута, които „преживяват“ дори в света на видеоигрите? - Как овладяването на сетивата предлага по-голяма реалност на етическите измерения на едно виртуално убийство? Във видеоигрите обикновено е пълно с насилие, упражняването на което се оценява като успех на играча. Причиняването на насилие може би е пример за действие (action), при което играещият налага своята воля по отношение нe просто на средата (обектите), но и върху останалите играчи (субектите), които подобно на него се състезават за господството над света в тази игра. Оказва се, че онова, което продава, е предоставянето на възможност за реализиране във видеоиграта на поредица от такива увреждащи действия, които осигуряват в най-пълен смисъл усещането за доминиране и победа. Дали обаче въобще може да се говори за етика във видеоигрите или етическият залог не може да се симулира? Ако въпросът е интересен за Вас, чуйте разговора ни. === За госта Юрий Георгиев е компютърен програмист и гейм енджин разработчик. Специализиран в програмиране на ниско ниво, рендериране на компютърна графика в реално време, симулации на физики и reverse-engineering. Технически писател-любител. Автор (inventor) на два патента, регистрирани в американското патентно ведомство, понастоящем притежание на VMwarebyBroadcom. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/498 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Фатална болест сред елените в Северна Америка привлича вниманието на Никола и Петко в този епизод. Хронично изтощаваща болест (CWD), известна още като “Зомби елени”, която се разпространява от прионите (инфекциозни молекули) и води до наличие на дефектни протеини в нервната система и мозъка. Некоординирани движения, забавени реакции и празния поглед са симптомите, които характеризират болестта и оттам идва и приликата със Зомби определението. Изключително заразно и със 100% смъртност това бързо разпространяващо се заболяване притеснява учените освен, че може да доведе до унищожаване на еленски популации, но и да прескочи видовата бариера. Освен за зомби апокалипсис сред елените в епизода обсъждат още: - Пингвините спят на микро интервали от по няколко секунди - Северните елени си поспиват, докато преживят - Причините някои животни да имат дълги муцуни, а други къси Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/497 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support