Ratio Podcast

Стремглавото развитие на изкуственият интелект в последните години и как точно той помага в иновациите е във фокуса на този епизод. Никола и Кив разговарят с Виктор Ботев за създаването на изцяло български опън сорс голям езиков модел. Обсъждат причините и стъпките, които трябва да се направят, за да се създаде такъв технологичен артефакт. Намирайки се на пътя между данните и изобретенията Виктор споделя и за много интересни примери. Повдигат и доста други интересни въпроси: - Как една гора може да бъде използвана за съхранение на данни? - Защо ИИ толкова се озорва да рисува ръце? - Как може да натренираме бактерии да синтезират порцелан? === За госта Виктор Ботев е експерт по изкуствен интелект, който през 2015 година основава ИРИС.АИ, компания която помага на други компании да иновират, като анализира огромни количества научни публикации, патенти и големи данни и ускорява процесите на търсене и синтезиране на информация. Виктор и до ден днешен е технически директор в компанията, която се радва на завидни ръст, интерес и инвестиции. Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/516/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/GtsI1R6zz2o Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Теодора Карамелска и Стоян Ставру обсъждат: - Как религията се превърна в религиозност? - На къде ни води „пачуърк религията“ и „религиозният бриколаож“? - Какво представляват „религиите на Аза“? - Какво се случи с Дълга? - Какво представлява „делегираната религиозност“? - Хатха йога или рейки? - Защо църквата пречи и на какво? - Какви са възможните форми на религия? - Какво е ролята на тялото в новата религиозност? - По какво мистиката се различава от църквата и сектите? - Ползва ли жените деинституализацията на спиритуалността? - Какво не им достига на мъжете? - Какво е правил Стоян на курс по каланетика („клатинетика“)? - Могат ли да доведат до устойчива във времето солидарност различните спиритуални практики? - Кои са новите „топоси на свещеното“ или защо не се виждат залите по йога? - Има ли граници МОЛ-ът на холистичната спиритуалност? След епохата на Модерността обещаното от Вебер „разомагьосване на света“ като че ли не се осъществи. Днес религиозното е по-цветно от всякога и се предлага във всички възможни формати. Вече не Всемогъщия Бог определя неговото съдържание, а вездесъщите сили на търсенето и предлагането. Ако някога Исус се е гневил на „търговците в храма“, то днес духовното е по-скоро въпрос на търговия, а дългът се е разпаднал до преживяване, опаковане в практики на консумеризъм… Или всъщност не трябва да бъдем толкова черногледи, а напротив следва да прегърнем демократизацията на спиритуалните блага и възможността на всеки, независимо от своя пол, раса и произход, да възприеме онези религиозни практики, които харесва и които му дават сигурност в един свят с все по-малко общност. === За госта Теодора Карамелска е преподавател в департамент „Философия и социология“ на Нов български университет и научен сътрудник в Института по философия и социология – БАН. Основните й интереси са в Социология на религията, история на социологията и качествените методи в социалните науки. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/515/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/C-1RxDoYYuA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Месоядно растение, което евалюира в “тоалетна”, за да оцелее е една от темите, която засягат Никола и Петко в епизода. Месоядните растения Nepenthes са преминали от улавяне и смилане на насекоми към абсорбиране на животински изпражнения за дневната си доза хранителни вещества. Независимо, че новият хранителен режим не звучи никак апетитно се оказало, че с него растенията си набавят по-голямо количество азот в сравнение с месния. От тропическите върхове и странните растения, които ги обитават Никола и Петко се изстрелват в Космоса с третия и най-амбициозен тестов полет на Starship на SpaceX, който успя да достигне Космоса, но не успя да извърши планираното кацане. В епизода обсъждат още: - Ларвите на мравки изхранват другите мравки - Растение става хищно само от време на време - Прилеп с претенции за титлата за най-акробатичния любовник в животинското царство. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено решение за block storage – софтуерен продукт за дистрибутирано съхранение на данни в облачни среди. Решението се използва от десетки компании в цял свят, които обслужват милиони потребители на глобално ниво. StorPool разширяват екипа си. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/514 Гледайте и на видео: https://youtu.be/fCkK7i0XlMo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Силвия Борисова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо едно от най-шумните права е правото ни да мълчим? - Каква представлява „нощната тишина“? - На кого е нужна „изразителната тишина“? - Каква е разликата между тишина и мълчание? - Кой си плаща за тишината? - Що за аскеза е „оттеглянето в тишината“? - Има ли звуци, които се измерват в отрицателни децибели? - Каква е разликата между естетическия (хубава тишина) и етическия подход (добра тишина) към тишината? - Възможна ли е тишината като дискурс? - Къде трябва да мълчим? - Какво представлява смълчаното хоро? - Как се играе на мълчанка? - Какво представлява „сетивното наследство“ или защо петелът ще продължи да ни буди? - Какво представляват стратегическите карти за шум и акустичното планиране? - Кой петиторен иск е най-големия приятел на мълчанието? - Какво се случва, когато властта мълчи: каква е разликата между мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие? - Как работи правото с мълчанието и защо запретеният е „смълчан“? - Колко важно е правото ни на глас? - Как балансираме публичния и частния интерес, когато се противопоставят тишината (спокойствието) и звука (неизбежния шум)? Бяхме сигурни, че този епизод ще е пълен с фрази за тишината… Но както винаги мълчанието беше трудно, а може би е неловко. Не успяхме да направим епизод, в който само да мълчим (може би изразително), но се опитахме да покрием различни и разнообразни форми на употреба на тишината. Представихме различни подходи и към мълчанието: естетически, етически, юридически, онтологически… Едно от многото неща, за които съжаляваме, е, че не успяхме да говорим за разликата между мълчанието на мъжа и мълчанието на жената. А разликата е съществена. Защото, ако мълчанието на жената е злато, то това едни от най-богатите семейства са пред реалната опасност от развод :). Препоръчваме епизодът да се слуша в тишина. === За госта Силвия Борисова е доцент по естетика, ръководител на Секция „Култура, естетика, ценности“ в Института по философия и социология – БАН. Автор е на книгите „Граници на естетическото съзнание“ (Парадигма, 2017) и „Естетика на тишината и мълчанието“ (ИК Гутенберг, 2019). Преводач от английски език на хуманитарна и художествена литература (текстове от Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд, Джералд Дуоркин, Нел Нодингс, Уолтър Трует Андерсън, Джордж Сантаяна; сборник с разкази от Джордж Еджъртън – „Ключови тонове“, ИК Гутенберг, 2017, и избрани разкази от Хърбърт Джордж Уелс – „Богът на динамото“, ИК Гутенберг, 2017; поезия). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/513/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/fN7srjlzIm8 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Генетична мутация е главната причина, поради която кучетата от породата лабрадор и голдън ретрийвър са вечно гладни. Допълнително към постоянното чувство на глад се добавя и още един проблем породен от мутацията - изгарянето на по-малко калории в сравнение с останалите породи кучета. Освен за кучешка “лакомия” Никола и Петко не пропускат и космическата тема в епизода. Обсъждат серията от седем мисии (Surveyor) на НАСА, като започват още от първата изстреляна през 1966 и стигат до последния Surveyor 7 изстрелян само година преди Аполо 11. В епизода ще чуете още за: - Вирус-вампир - Най-големият примат живял някога е бил китаец - Цветята в Испания цъфтят 22 дни по-рано отколкото през 80-те години. === Този епизод се осъществява с подкрепата на StorPool - те правят софтуер за съхранение на данни, който се ползва от доставчици на хостинг и облачни услуги в целия свят. Вижте какви хора търсят за екипа си на storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/512 Гледайте и на видео: https://youtu.be/Kd44OVkqfWo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В този епизод Никола Тулечки и Кив обсъждат пускането на първия български голям езиков модел BGGPT. Покрай обществения отзвук на пускането на BGGPT разговарят за причините тези модели да “халюцинират” и какво означава всъщност това. Не пропускат и темата за бъдещето на българските езикови модели и дали open source моделът Stork може да ни изненада приятно, когато бъде пуснат. В епизода повдигат още редица въпроси, свързани с BGGPT и не само: - Можем ли да очакваме фактологично верни отговори от BGGPT? - Защо е нужен такъв модел и доколко е полезен? - Как е бил построен и дали ИНСАИТ са успели да оправдеят очакванията? Защо е важно да имаме такъв езиков модел в България и как и защо появата му разпали такива страсти в нашето информационно пространство, ще разберете от епизода. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/511/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/-UYh7c4OOyo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат: - Как се започва един разговор? - Каква е разликата между двете „стратегии за реч“: трактата и диалога? - Как да заспим със Спиноза? - Какво представлява „замърсеният“ Аз (Богдан Богданов)? - Кой е Ион и какво означава да си рапсод? - Каква е разликата между диалог и чат? - Две ли са наистина целите на чата: да уредим нещо набързо или да доминираме над другия (Георги Гочев)? - Рапсод ли е ChatGPT? - Каква е разликата между рапсод и поет? - Какво знаеш, когато си „обладан от Омир“? - Роб ли е ChatGPT? - Има ли ChatGPT право да мълчи (Стоян Ставру)? - Трябва ли да се „късат“ студентите? - Коварен ли е Сократ и имали „правилни“ въпроси? - Усеща ли Ион иронията на Сократ? - Какъв би бил диалогът между Ион и Сократ, ако се бяха срещнали след 10 години? Настоящият епизод стартира един нов експеримент: представяне на диалози на Платон по начин, който ги поставя в контекста на актуални съвременни проблеми, вълнуващи неговите наследници 25 века след смъртта му. Конкретно днес диалогът е „Ион“ – един от сравнително кратките и считан за част от ранните диалози на Платон, който свързваме с темата за изкуствения интелект. По-конкретно разглеждаме способностите на рапсодите и опозицията между тяхното знание (цитирането на поетите в режим на изпълнителско „обезумление“) и знанието „а ла Сократ“ (търсене на истината в един отворен и непредвидим разговор между незнаещи). Дали наистина има връзка? Чуйте, за да видите. Вижте, за да чуете :) === За госта Георги Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел. Този епизод е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/510/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/yoI4vyOoIUU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

“Недей да си бъркаш в носа” е израз, който може би всеки един от нас е чувал, когато е бил дете и не му е обръщал голямо внимание. Оказва се обаче, че това на пръв поглед безобидно предупреждение може да доведе до сериозни инфекции. Никола и Петко разговарят за скорошно проучване, което разкрива връзка между чопленето на носа и увеличаването на риска от развитие на деменция. Това се дължи на факта, че при бъркането в носа се внасят бактерии, които увреждат вътрешните тъкани. Бактериите се придвижват нагоре по обонятелния нерв и достигат до мозъка, който реагира на присъствието им по начини, наподобяващи признаци на болестта на Алцхаймер. В епизода обсъждат и друг любопитен въпрос, а именно: Защо котките имат плешиви петна зад ушите? Някои от предположенията на учените са, че отговорът е скрит в еволюционна, адаптивна причина, свързана със слуха на котката. Какво още ще чуете в този разнообразен епизод: - Житие и страдание на мисията IM-1 (Одисей). - Японската мисия възкръсна след лунната нощ - Белите котки със сини очи често са глухи === Този епизод се осъществява с подкрепата на StorPool - те правят софтуер за съхранение на данни, който се ползва от доставчици на хостинг и облачни услуги в целия свят. Вижте какви хора търсят за екипа си на https://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/509 Гледайте и на видео: https://youtu.be/AbBHZ9iidns Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

BG-GPT e съществена част от днешния епизод. Никола и Кив разговарят с Иван Ванков, известен като Гатакка за модела, който е в основата на последвалият чатбот BGGPT и бе пуснат на символичната дата 3 март. Ще чуете от Иван Ванков за неговите впечатления от работата му с тестовата версия на българския модел. В епизода обсъждат още как се тренират големи модели, какво представлява blockchain и дали скоро крипто валутите ще заменят банките. Повдигат и редица други въпроси: - Какво прави един човек в ИИ? - Адаптираме ли се добре към дигиталните технологии? - Разбират ли ги хората? И понеже чатботът предизвика немалко вълнения в обществото, повдигаме за малко завесата, за да споделим, че следващия ни епизод, ще бъде посветен главно на него. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/508/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/ceN8-BEh9lI Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява престъплението „геноцид“? - Каква е разликата между геноцид и апартейд? - Кой може да извърши геноцид и що за престъпник е той? - Има ли разлика между военни престъпления и геноцид? - Каква е ролята за Народа при извършването на геноцид? - Какво се крие зад „рационалния бяс“ (Джорджо Агамбен) на фашизма? - Възможно ли е психоаналитично обяснение на геноцида (Джудит Бътлър)? - Какво е отношението на Суверена към „Окончателното решение“? - Какво има предвид Агамбен, когато дефинира (конц)лагера като „хибрид между право и факт“? - Какво означава фюрерът да е „жив закон“? - Как произвеждаме животи, които не са достойни за оплакване (Джудит Бътлър) и какво правим с тях? - Къде ни води „гневът към зависимостта“ (Джудит Бътлър)? - Какво можем да противопоставим на „военната логика“? - Съществува ли пред-Хобсов свят, в който войната е предшествана от грижата? - Възможно ли е едно агресивно НЕ-насилие, основано на контра-реализъм? - Кои са призраците на лагера в днешния свят? Днес разговорът е свързан с един широко използван термин: геноцид. Независимо, че 20-и век беше векът на геноцида, 21-и не се е отказал от него. Защо обаче трябва да внимаваме с тази дума, извън модите в медийното говорене, и какво стои зад разнообразните механизми на това престъпление? Какви са специфичните цели на извършващите геноцид и коя е причината за практикуването на толкова разрушително поведение? Търсейки отговорите на посочените въпроси преминаваме през „оголения живот“ (Агамбен) в концентрационните лагери и „агресивното Не-насилие“ (Бътлър) в опитите на грижата да спре войната. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/507/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/1bPKg23hW7U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/