Ratio Podcast

Любомир Бабуров, Мадлен Елчинова и Стоян Ставру обсъждат: - Трябва ли да медитираме, за да получим достъп до нашата интуиция? - Защо интуицията не трябва да бъде част от инструментариума на съдията? - Мъжете имат ли интуиция? - Може ли да дадем дефиниция на интуицията? - Къде се изгубва интуицията между Кант („трансцеденталния идеализъм на пространството“) и Бегсон („вътрешния смисъл на оригинала“)? - Свързана ли е интуицията с опита? - Що за философия е експерименталната философия? - Каква е разликата между интуицията и надеждната способност? - Има и разлика между „лоша“ и „добра“ интуиция? - Кога знанието преди разсъдъка не е пред-раз-съдък? - Може ли един съдия да „говори“ от името на закона? - Какво е разликата между перфектната и неперфектната епистемология? - Виновен ли е дебелият мъж? - Консистентен ли е Любо? Разговорът беше всичко друго, но не и интуитивен. Защото, оказа се, имаме различни интуиции за интуицията. Различията ни не се заличиха, когато започнахме да говорим и осмисляме интуициите си за интуицията. Макар и да бяхме чули, че „подсъзнанието може всичко“, оказа се, че в това можене се включват и някои доста неприятни грешки. Сред нарастващото объркване все пак разграничихме рационалните от „суровите“ интуиции, като разгледахме връзката им с житейския опит и предразсъдъците. Основен акцент е отношението на правото към интуициите на съдията и различните стратегии, които могат да бъдат възприети от хората, натоварени със специалния епистемен дълг и носещи отговорността да кажат като последен авторитет какво гласи Законът. :) === За госта: Мадлен Ангелова-Елчинова (https://elchinova.weebly.com/) е главен асистент в катедра „Философия“ на ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2021) и председател на Българското общество за аналитична философия (БОАФ) (2023). Защитава докторантурата си в катедра в СУ „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Теория на познанието в българската философия на XX век“ (2020). От 2023, Мадлен е технически редактор на BalkanJournalofPhilosophy и редактор на Годишник на специалност „Философия“. Изследователските ѝ интереси са свързани с епистемология, философия на възприятията и метафилософия. В момента работи върху анализ на връзката между възприятия и убеждения, като се надява да предложи аргумент в полза на директния реализъм по отношения на възприятията, както и нов, натурализиран възглед за формирането на убежденията. По настоящем, Мадлен е и стипендиант към ЦАИ и разработва проект върху директния реализъм по отношение на възприятието. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/526/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/WAyv5aoYcts Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Китай замислят нова мисия за връщане на проба от Марс, с която да изпреварят всички и да поставят началото на поредната космическа надпревара. В момента са втората суперсила в космоса, като вече имат собствена космическа станция Тиенгон, скоро ще имат супертелескоп по-мощен от Хъбъл и планират да построят база на луната (International Lunar Research Station (ILRS). Освен традиционната космическа таматика Никола и Петко обсъждат и първата успешна трансплантация на свински бъбрек в 62 годишен мъж с краен стадий на бъбречна недостатъчност. В епизода разговарят още за: - Бебетата започват да учат език още преди да са се родили - Сънят дава шанс на имунната ни система (и не само) да работи ефективно - Джим Джармуш === Този епизод се излъчва с подкрепата на Magniflex, които познават добрия сън и помагат на милиони хора по света да го постигнат, водени напред от науката. Може да разгледате повече за тях на: https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/525 Гледайте и на видео: https://youtu.be/I18Tvl9X9vw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Мисия възможна ли е Home Office? Никола и Кив не от домовете си, а от студиото разговарят за въздействието на работата от вкъщи върху ефективността и производителността на служителите. Наложеният от Ковид пандемията дистанционен модел на работа така и не изчезна съвсем след нейното приключване. По отношение на неговата ефективност обаче съществуват противоречиви мнения. Това се дължи главно на множеството фактори, от които зависи - естеството на работата, длъжностите, индустрията, условията в домовете и т.н. В епизода освен ползите и негативитe на Home office, обсъждат редица въпроси, сред които: - Жените или мъжете работят по-ефективно от вкъщи? - Как се случва екипната работа в условията на Home office? - Как се дефинира “трудова злополука” в условията на работа от вкъщи? - Защо корпорациите изведнъж върнаха всички в офиса? - Кои се справиха и кои не толкова добре с работата от вкъщи? === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/524/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/htuC1PLIEjU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Кое е по-романтично: вятър в платната на кораб или вятър в ушите на прасе? - Каква е връзката между черните дрехи, куцането и бялата носна кърпичка с червена капка кръв върху нея? - От какво припадат дамите? - Защо туберкулозата е привилегия (?) и въпрос на престиж за романтиците (Сюзан Зонтаг)? - Как романтичното се свързва с интересното? - Колко дълго живеят романтиците? - Защо смъртта е важна, а самоубийството – винаги е възможен вариант? - Кои са първите „звезди“, част от които днес са Мадона и Лейди Гага? - Защо Байрон е носил шлем на кораб, воюващ за свободата на Гърция? - Какво е отношението на романтиците към водопадите? - Какво е отношението на романтиците към Възвишеното (Бърк)? - Как са променили романтиците представата ни за любовта? - Каква е съдбата на децата на романтиците? - Доколко трябва да насърчаваме романтичното в децата си? Това е първият и единствен епизод на Вокснихили, който беше прекъснат по емоционални причини. Няколко автобиографични разкази за Байрон, свързани с неговото участие в освобождението на Гърция, с причината за смъртта му: „възпаление на мозъка“, както и със съдбата на тялото на Байрон, провокираха извънредната реакция на Стоян и Любо. Трябваха ни повече от 15 минути, за да се върнем обратно в разговора. Може би такъв е ефектът на романтизма: изгаряме в емоциите си по начин, който ни оставя без думи и с очи, пълни със сълзи. Слушайте и ще видите! :) === За госта: Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/523/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/xUYX5xzXbgM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как спят астронавтите? По-удобно ли е да се спи с главата надолу, отколкото на дясната страна? Никола и Петко търсят отговорите на тези въпроси и разговарят за живота в безтегловност и за разликите между спането на Земята и в Космоса. Освен космически теми, в епизода обсъждат и една доста “съскаща” такава - тази за змийската отрова. Оказва се, че годишно приблизително 140 000 човека умират от ухапване от змия, а голяма част от оцелелите имат травми за цял живот (вкл.и психични). Но учените смятат, че най-накрая са стигнали до откриването на универсална противоотрова, която благодарение на хуманизирано антитяло може да неутрализира невротоксините при много видове змии. В епизода ще чуете още: - Хората полудяха по Слънчевото затъмнение! - NASA избира новите возила за предстоящите мисии на Луната. - ЕКА е вдигнала мерника на Енцелад. === Този епизод се излъчва с подкрепата на Magniflex, които познават добрия сън и помагат на милиони хора по света да го постигнат, водени напред от науката. Може да разгледате повече за тях на: https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/522 Гледайте и на видео: https://youtu.be/Lv5efYUDlAg Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо толкова често даваме примери? - Какво представлява ентимемата и как е свързана с примера? - Как може един силогизъм хем да е фундаментално „счупен“, хем да си работи добре? - Каква е разликата между пример, парадигма и модел? - „Прост човек“ ли е съдията (питаме Аристотел)? - Кога примерът е „препон“ (примерът за пример, изключителният пример)? - Пречи или помага примерът? - Какво представлява дедуктивното вклиняване? - Как функционира примерът: редукция и генерализация, интерпретация, парадигматизация? - Кога ще заменят примерите в задачите в учебниците по математика? - Каква е разликата между добър и хубав пример? - В какво се състои „троянският кон“ в примера? - Кой пример е „секси“? - Пример ли е цитатът в науката? - Какъв пример е прецедентът в правото? - Има ли място за примери в нормативното? - Какво представлява „въплътеният пример“ (Христос, Сократ)? - Що за пример беше примерът с едната ръка (Стоян)? Няма разговор във Вокс нихили, в който да не сме дали някакви примери. Да, обикновено неточни, неясни, а понякога и доста странни примери. И все пак те са част от аргументативната ни стратегия и всеки, който ги дава вярва, че ще му помогнат, за да докаже тезата (теорията) си. Как обаче дребномислието на примера се съотнася с високата теория и може ли изобщо той да бъде използван ефективен? Не е ли всеки пример отделен проблем и в крайна сметка винаги сингуларно събитие? Или наистина е подходящ инструмент, за да се разбираме и да спорим? Ето по тези въпроси давахме всякакви примери. Но говорихме и за Примера. Приятно слушане! === За госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература в катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/521/ Гледайте и на видео: https://www.youtube.com/watch?v=WgNlijzTyIY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Прашни бури от Сахара привличат погледа на Никола и Петко в днешния епизод. Независимо, че са природни бедствия, учените смятат, че човешката дейност е причината да се появяват по-често в определени региони. А въздействието им може да бъде опустошително. Прашните бури са с различни форми и размери, но независимо от техните вариации, основната им роля е една и съща - да пренасят прах и утайки от едно място на друго, без значение кой или какво е на пътя им. От пустините в Сахара се пренасят в абсолютно противоположна крайност, а именно - измръзването. Когато отделните части от тялото (най-често пръстите, ушите или върха на носа) са изложени на много ниски температури, те замръзват, нарушава се кръвоснабдяването, не се доставя достатъчно кислород и тъканите започват да умират. И единственото решение е ампутация. Но вече има и друго! В епизода ще чуете още за: - Първият в света медикамент срещу измръзване - Спортът е полезен, благодарение на имунната система - Ако озоновия слой изчезне, глобалните температури ще спаднат доста === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/520 Гледайте и на видео: https://youtu.be/2ncbnSnubrs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кое е „копелето на рациото“ (Кракауер)? - Какво представлява деконструкцията (Дерида) и метод ли е тя? - Как да се упражняваме в невъзможното? - Каква е разликата между „дар“ и „дарение“? - Разполага ли добрият самарянин с иск за неоснователно обогатяване? - Защо „корабът на правото“ трябва да остане сух в „морето на морала“? - Пречи ли езикът на правото (Цеко Торбов)? - Едно ли е правото? - Как съдията „казва“ правото и може ли да го „прочисти“ от себе си? - Кай плаши юристите с деконструкция? - Защо правилният ред е проблематичен (Кракауер)? - Къде е „пяната на правото“ (Ставру) в това „нечисто място“ (Тенев), каквото представлява особеното мнение? - Случват ли се събития в съдебната зала? - Какво има в раниците на двама японци, посетили София? - Съществува ли разлика между „правоприлагане“ и „правораздаване“? - Може ли справедливостта да е упражнение по „спрягане“ (Ставру) на закона? В този епизод обединяваме усилията на деконструкцията като не-метод без място във философията с правораздаването като акт на „казване на правото“ чрез извличането му от текста на закона. Възможно ли е обаче право без текст и как текстовата структура на правните норми влияе върху тяхното съдържание? Функцията на правото да създаде „фонов ред“ чрез очевидностите на регулациите срещат съпротивите на интерпретативната динамика, с която съда чете закона. Дали обаче „фикцията за единното право“ (Ставру) не е „лоша литература“, която ни пречи да разберем и да се радваме на „хубавата литература“, позволяваща на един „проблематичен“ ред да бъде правилен и да „спряга“ справедливостта? И когато някой (Тенев) във Вокснихили ви каже, че не разбира нищо… не му вярвайте! === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/519/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/fK05-bs5beE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Никола и Петко обсъждат скорошно проучване, което установило, че когато сперматозоидите узреят губят своята митохондриална ДНК. Ако случайно mtDNA се задържи в митохондриите на спермата на късен етап може да доведе до безплодие. Разговарят и за друго проучване, в което учени обучили инструмент с изкуствен интелект да изследва 60 000 пръстови отпечатъка, за да видят дали може да определи кои от тях принадлежат на един и същ човек. В епизода засягат и други интересни теми: - Всяка от ноздрите ни усеща миризмите по различен начин - Конкретен вид допаминергични неврони в мозъка, които се засягат при Паркинсон - Комбиниран мозъчен имплант срещу ОКР и епилепсия === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage https://storpool.com/ Научете повече за отворените им позиции на http://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/518 Гледайте и на видео: https://youtu.be/O5G5a_I0MA4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Във време, когато Мрежата гъмжи от реклами на приложения, които ще ни научат как да отмятаме по-бързо книги, ние се връщаме към корените на литературното изкуство. Продължаваме бавната поредица с един разказ за разказите, които съхраняват в себе си времето - или пък съхраняват нас от неговия неотстъпчив и постоянен ход. В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателя и философ Тодор П. Тодоров говорят за изкуството на бавния разказ и бавната литература. От разговора можете да научите повече за: - Tрадицията на бавния наратив от Шехерезада до Светослав Желев; - Защо литературата е поначало бавна медия? - Бавното и бързото слушане на книги; - Какво значи “да те завлекат във времето на друг човек”? - В коя книга се появява Антъни Хопкинс? - Защо не бива да си представяме познати лица в литературни образи? - Прекрасния роман на Тодор – “Хагабула”! Вместо споменатите в епизода четива този път оставяме няколко препоръки за бавни книги, на които да се насладите извън темпото на забързаното ежедневие. Ако искате да забавим заедно и да продължим наратива си с правилната скорост, ударете едно рамо на www.ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/517/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/A-KzLNGbCpY