Ratio Podcast

Как търси полицията заровени трупове с дронове? Може ли изкуствен интелект да разкрива престъпления по-добре от истински полицаи? Как летящ електронен нос помага на пожарникарите да се ориентират бързо как да загасят горяща сграда? Това са само част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив с Димитър Рангелов. Разглеждат миналото, настоящето и бъдещето на роботите и дроновете в сферите на гражданската сигурност и безопасност, както и военното дело. Димитър Рангелов е кандидат доктор към Полицейска академия в Нидерландия и университета Saxion, където е част е от групата за прилагане на високи технологии за криминални разследвания. От години се занимава с електроника, роботика, дроновете и изкуствен интелект. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/536/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/BUx1v7Kb6l0 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво означава да си „мизолог“? - „Чиста“ ли е душата? - Колко коня има в една душа? - Защо Сократ не иска да избяга, а желае (?) смъртта? - Как се развращава младото поколение? - Какво се включва в посланието на Сократ към неговите ученици „да се грижат за душата си“? - Гроб ли е тялото? - Имаме ли право на самоубийство? - Каква е връзката между достойнството и смъртта? - Фундаменталист ли е Сократ? - Има ли значение какво мисля другите и конформист ли е бил всъщност Сократ? - Каква е връзката между филолозите и хоризонта на събитията на черната дупка? -Каква е връзката между душата, психиката, аз-а и себе си? - Има ли значение за човека начинът на погребване на неговото тяло, след като вече така или иначе не е сред живите? - Съществува ли душата? - Коя от частите на душата е безсмъртна и кои са неразделно свързани с тялото? - Какво всъщност е казал Сократ, когато е говорил за душата? „Федон“ е един от най-известните диалози на Платон. В него са описани последните часове от живота на Сократ, който се опитва да убеди своите ученици, че не трябва да скърбят за неговата смърт. Напротив, Сократ казва, но и показва, че най-важната задача за всеки философ е да посрещне смъртта, когато душата се отделя от тялото. „Федон“ е изпълнен с редица сравнения: на тялото с гроб и със затвор, на душата – с лира и с дреха, с много ирония, но и с много тъга. Въпреки опитите си да убеди своите приятели, че смъртта не е нещо лошо и човек не трябва да става за присмех, вкопчвайки се в живота, Сократ осъзнава, че не е успял да постигне много. Станал ли е обаче Сократ пример за някого и в какво всъщност се състои неговия пример? Приятно слушане. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем oкончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. За госта Георги Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/535/ Гледайте и на видео https://youtu.be/yATTOmnbiCE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Представете си да станете свидетели на събитие, което се случва веднъж на милиард години. Никола и Петко разговарят за такова феноменално явление, при което две форми на живот се сливат в един организъм. Последният път, когато това се е случило е било, когато Земята е била дом на първите растения. Този изумителен процес се нарича първична ендосимбиоза. Той възниква, когато един микробен организъм погълне друг и започне да го използва като вътрешен орган. В замяна, клетката гостоприемник предоставя хранителни вещества, енергия, защита и други ползи за симбиота, който постепенно става неспособен да оцелее сам и се превръща в органела в микробните клетки на гостоприемника. В епизода ще чуете още за измислена ваксина, която може да спаси пчелните кошерите от най-опустошителната болест, с която медоносните пчели се сблъскват в днешно време - амeрикански гнилец (АFB). === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/534 Гледайте и на видео: https://youtu.be/7ICXN7D7D0U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

С настоящия епизод стартираме тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са венецианският търговец (Атонио) и неговият кредитор (Шейлок)? - Защо християните не харесват евреите? - Имат ли кредиторите права върху телата (месото) на своите длъжници? - Има ли меню (сделка) в наказателното право? - Кои са основите сюжетни линии във Венецианският търговец? - Какво представлява изключителната компенсаторна неустойка? - Защо трябва да се спазва законът? - Как се дава и отказва милосърдие? - Може ли правото да се справи без литература? - До къде стига правото във Венецианския търговец? - Как правото се преобръща в себе си (трансформациите на Порция)? - Има ли двойници във Венецианският търговец? - Има ли фалоцентризъм в процеса пред Венецианския Дож? - Комедия ли е Венецианският търговец? „Венецианският търговец“ е пиеса на Шекспир от края на 16-и век, която може да бъде анализирана в множество различни направления. Ние избрахме да се съсредоточим върху ролята на Порция (преоблечена като доктор по гражданко право), която консултира венецианския Дож относно приложението на неустойка, по силата на която евреинът Шейлок има право да получи един фунт месо от тялото на венецианския търговец Антонио задето не му е върнал заетите от него 3000 дуката. В драматичния съдебен процес право и литература се срещат, за да създадат едно от най-енигматичните произведения в западната културна история. Останете с нас до края в първия епизод на Vox Nihili, който надхвърли в своята продължителност 2 часа… === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/533/ Гледайте и на видео https://youtu.be/z2WHtVoVZAU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Първата междузвездна сонда на човечеството може в крайна сметка да възобнови нормалните си операции. След 5 месеца работа по отстраняване на неизправност от разстояние, екипът от инженери успя да възстанови частично компютър от 70-те години на космическия кораб на НАСА Вояджър 1. Освен за изстреляния преди близо 47 години кораб Вояджър 1, Никола и Петко обсъждат и успешното изстрелване на космическата ракета на Китай “Лонг Марч-2Ф” с пилотирания кораб “Шенчжоу-18” в края на април. Тричленният екипаж на кораба се очаква да престои около половин година на орбиталната станция “Тянгон”. В този космически епизод ще чуете още за: - Драмата Боинг "Старлайнър" - SpaceX и новите им костюми за извънбордова дейност - Мисията Chang’e 6 до Луната === Този епизод се излъчва с подкрепата на StorPool Storage. Те правят собствено решение за block storage – софтуерен продукт за дистрибутирано съхранение на данни в облачни среди. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/532 Гледайте и на видео: https://youtu.be/ICRut70y5kc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Deep Fake технологиите и съдържание създавано от AI са във фокуса на днешния епизод. Технологията навлиза масово и има едно неразбиране, че е лесно да се разграничи истинското от фалшивото, а всъщност има доста припокриване и дяволът е в детайла. Все по-лесно се “прави” дезинформация и все по-трудно хората различатават истината и измамата . Редовно ставаме свидетели на най-различни апокалиптични сценарии и затова Никола и Кив са подготвили една разходка през много реални примери за употреба на deep fake. Някои примери са очевидно в тъмната страна и целят да подмамят или заблудят, но в други случаи целта е по-скоро да се създаде интересно съдържание, което иначе не би могло да съществува. Къде е истината, ще разберете като изгледате епизода. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/531/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/H5rrVW9ojno Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Могат ли да съзерцават… козите (Агамбен)? - Различават ли се съзерцанието „от високо“ и съзерцанието „отдолу нагоре“? - Каква е разликата между удивлението и любопитството? - Как съзерцанието е свързано с теорията, а удивлението – с философията? - Как съзерцанието се съотнася с медитацията? - Има ли емоция в съзерцанието? - Какво представлява панпсихизмът? - Какво е съзерцавал Талес? - С какво ни превъзхождат децата? - Как съзерцанието се превръща в наблюдение? - Какво може да очакваме от един „съзерцаващ“ съдия? - Има ли „литература“ в съзерцанието и лошо ли е това? - Как съзерцанието е свързано с формата на живот? Този епизод е посветен на съзерцанието като практика, стояща в основата на философията, на науката и на теорията като цяло. Опитахме се да разгледаме съзерцанието както като уникална човешка способност, така и като присъщо състояние на всичко живо в природата. Потърсихме както активната, така и пасивната страна на съзерцанието, като преминахме през част от рисковете, свързани с психологизиранетто и охудожествяването на съзерцанието като дълбоко философска практика. В крайна сметка всичко завърши добре, защото завърши с … литература :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/530/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/vfQ5GuCvnXM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Иван Стойнев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява Съдът в Страсбург? - Защо е важно Решение на Съда в Страсбург от 09.04.2024 г. по делото на Асоциацията на възрастните жени за климата и други срещу Швейцария (жалба № 53600/20), с което се констатира, че Швейцария не е положила достатъчно активни мерки, за да ограничи промените в климата? - Съществува ли „климатична неприкосновеност“? - Каква е разликата между делата за околната среда и делата за климата? - Какви са задълженията на държавите във връзка с промените в климата? - Как може да се накаже една държава? -Кои са възрастните дами от Швейцария и какво искат? - Променя ли се отношението на правото към причинната връзка? - Превърнаха ли се климатичните промени от научен спор (?) в юридически факт (!)? - Защо България (за разлика например от Румъния) не участва със становище в делото срещу Швейцария? - Как ни засяга решението на Съдът в Страсбург нас, българите като граждани на Европа? - От какво се плашат държавите? - Кой ще отговаря за изчезващите островни държави? - Как се носи колективна отговорност? - В какво се изразява умелия дизайн на заведеното от възрастните дами дело? - Какво могат да направят оттук нататък националните съдилища по искове за обезщетения за вреди, причинени в резултат от неполагане на достатъчно грижи за ограничаване на негативните промени в климата? Със свое Решение от 09.04.2024 г. по делото на Асоциацията на възрастните жени за климата и други срещу Швейцария (жалба № 53600/20) Европейският съд в Страсбург констатира, че Швейцария не е положила достатъчно активни мерки, за да ограничи промените в климата, което е нанесло вреди на живеещите в Швейцария възрастни хора, които са пострадали в резултат на горещите вълни, залели страната през средата на второто десетилетие на 21-и век. Делото има прецедентен характер и поставя началото на един нов юридически дебат относно това как отделните държави следва да отговарят за своето бездействие по въпроси, които се смятат за едни от най-важните за бъдещето на човечеството. От философски и политически разговорът за разпределението на вредите от неблагоприятните изменения в климата се превърна в юридически казус. Наред са юристите. Ако ви е любопитно да се запознаете с основните тези в това дълго над 200 страници решение, слушате този епизод. === За госта Доц. д-р Иван Стойнев магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2005г.) и магистър по Право на Европейския съюз от UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция (2007г.). През 2011г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз в UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция, с тема „Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар“. Има публикувани редица статии в областта на конкурентното право и енергетиката, като през 2018г. излиза от печат и първият том от монографичното му изследване, посветено на „Правния режим за защита на конкуренцията в ЕС“. В периода 2012-2015г. съвместно с проф.д.ю.н Атанас СЕМОВ реализира първия за факултета Модул „Жан Монет“ („Европейско ядрено право“), финансиран от Европейската комисия. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/529 Гледайте и на видео: https://youtu.be/rKMzlu-6hyE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Днес ви споделяме един от нашите "тайни" епизоди, стандартно резервирани само за поддръжниците ни в Patreon. В този епизод ви очакват най-неочакваните и и любопитни факти за конете, които обсъждаме с Надежда Карастоянова и Латинка Христова от Националния природонаучен музей. От епизода ще научите: – защо мъжките коне имат кучешки зъби; – каква е ролята на големите им ноздри; – как се съопставят конете и бойните магарета; – какво знаят конете за емоциите ни. Дръжте юздите на новия епизод и в галоп напред! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/528 Гледайте и на видео: https://youtu.be/TLpThmTn1kA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Бавна поредица на inter alia продължава с темата за киното и как то си присвоява идеята за бавност. Пригответе се за разходка из имена на филми и режисьори със съпътстващи обяснения за това как те се вписват в бавната естетика. В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателят и кинокритик Благой Иванов приказват за бавните филми: дълги, без много екшън, снимани изключително продължително и още перспективи на въпроса за хода на изкуството против бързината. От разговора можете да научите повече относно: - Kак да познаете, че един филм е част от бавното кино? - Kой филм е бил умишлено сниман повече от десет години и защо? - Kои са любимите бавни филми на тримата събеседници? - В кои части на света е сякаш повече на почит бавното кино? - Свързано ли е бавното кино с детството ни и как? - Кои са няколкото филма, които можем да свържем с Одисеята? В бележките към епизода ще откриете някои от споменатите по време на разговора заглавия, но за да допълните каталога силно препоръчваме да слушате от началото до края. Ако ви допада това, което правим, и искате да ни помогнете за още бавни киночасове на наслаждение (и придружаващите ги разговори), вижте как на http://ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/527/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/ojnrEvYDb_M