Ratio Podcast

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Възможен ли е различен достъп до времето през нова граматика? - Колко са осите на времето? - Каква е връзката между глагола и времето? - Какво мисли Хусерл за настоящето: отсъствия и синтези? - Какво представлява „войнстващия“ презентизъм и неговата либерална версия? - Колко са възможностите в миналото, настоящето и бъдещето? - Може ли да ни напрегне… спрягането? - Вярно ли е, че перфектно е времето, което е най-добро? - Възможно ли е да мислим настоящето откъм бъдещето? - Има ли обективно време? - Възможно ли е времето на рекламите (гледането на реклами) да се разглеждат като работно време? - Кой и как сихронизира времената? - Каква разликата между кайрос и хронос? - Мислимо ли е „дълбокото“ (геологичното) време и как това се отразява на дебата за климата? - Какво представлява „шокът от настоящето“ (Дъглас Рушкоф)? - Кое е първото: времето или субектът? Времето е една от най-големите тайни не само във феноменологията, но и във физиката. Съществуването му, макар и като че ли очевидно за нас, се поставя под сериозно съмнение след откриване на връзката му с пространството. Квантовата механика и котката на Шрьодингер допълнително усложняват въпросите, които можем да зададем за времето. И именно тук се намесва езикът и неговата възможност да владее времето. Разбира се, господарят на времето в езика е глаголът, но въпреки това съществуват и други начини на мислене за времето. Възможно ли е да революционизираме представите си за времето като просто променим начините, чрез които говорим за него. Ние ли сме във времето или времето е във нас? Слушайте, ако имате време :) === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/496 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Как влияят видеоигрите на мозъка и поведението ни? Игрите отдавна не са запазена област само за децата. Установено е че средностатистическият геймър е на около 35 години и над 70% от геймърите всъщност са над 18 г. Никола и Петко определено попадат в тази група и в епизода задълбават в митовете и истината за влиянието на компютърните игри върху мозъка ни. Освен за огромната гейминг индустрия, не пропускат и космическата тема. Официонално от НАСА са обявили край на мисията Ingenuity. Тя надхвърли сериозно очакванията, като марсианският хеликоптер извършва десетки полети повече от планираното. Какво още ще чуете в епизода? - Геймингът може да уврежда сериозно и слуха; - Мисията SLIM се съживи и възобнови работата си; - Комерсиалните компютърни игри като терапия. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/495 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Днешният епизод е част от новата ни подкаст серия Агент 001. В нея ще си говорим за пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Водещи са познати вече за вас имена - Никола Тулечки и Константин Василев, известен още като Кив. Първият епизод е посветен на Изкуствения интелект и неговия начин на възприемане на света. Независимо дали нарочно или без да искаме строим AI по наш образ и подобие и му даваме сетива като слух и зрение сходни на нашите. Никола и Кив обсъждат още: - Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? - Къде са аналогиите с човешките сетива? - Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/494 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Мадлен Елчинова и Стоян Ставру обсъждат: - Плоска ли е земята? - Защо при накланяне на чашата водата запазва водоравната си форма? - Какво ще направят, ако всички плоскоземци се съберат на един остров? - Истински ли са птиците и какво представлява „косматата душа“ (всъщност „Теетет“ на Платон присъства само като „попътен“ коментар)? - Каква е разликата между знание и убеждение? - Кога едно твърдение има основание? - Какви са епистемичните норми за истинно твърдение? - Трябва ли етиката да се меси на епистемологията? - Има ли разлика между убеждения и вяра? - Може ли да мерим убежденията по сила? - Как Истината се превръща в достоверности? - Може ли да отстъпим пред истината, за да постигнем разбиране? - Кои не е вчерашен? - Защо има конспирации и как това е свързано с чувството за несправедливост? - Какво искат прецаканите? Живеем в свят, за който някои твърдят, че позволява „всеки сам да си преценя“. И все пак има ли надежда да стигнем до истинни убеждения, без да се налага да гласуваме? В този разговор обсъждаме различните подходи към търсенето на знание (обосновани истинни убеждения или истинни убеждения „с обяснение на смисъла“): с и без помощта на експертите. Разглеждаме причините, които водят до съществуването на общности, които вярват, че земята е плоска, а птиците всъщност са дронове и реално не съществуват. Търсим за различните епистемологични инструменти за справяне с проблема за епистемичния мързел и епистемичните пороци. Като цяло основен рефрен на разговора са прилагателните „епистемичен“ и „епистемологичен“, която е ясно доказателство, че този подкаст е подправен… === За госта Мадлен Ангелова-Елчинова (https://elchinova.weebly.com/) е главен асистент в катедра „Философия“ на ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2021) и председател на Българското общество за аналитична философия (БОАФ) (2023). Защитава докторантурата си в катедра в СУ „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Теория на познанието в българската философия на XX век“ (2020). От 2023, Мадлен е технически редактор на BalkanJournalofPhilosophy и редактор на Годишник на специалност „Философия“. Изследователските ѝ интереси са свързани с епистемология, философия на възприятията и метафилософия. В момента работи върху анализ на връзката между възприятия и убеждения, като се надява да предложи аргумент в полза на директния реализъм по отношения на възприятията, както и нов, натурализиран възглед за формирането на убежденията. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/493 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

“Днес ще чуете прогнозата за времето, изготвена от AI.” Звучи странно, но никак не е невъзможно да го чуем скоро по телевизията. Оказва се, че специално обучени ИИ алгоритми могат за минути да направят 10-дневна прогноза с голяма точност. Никола и Петко разговарят за постепенната революция в прогнозите за времето и за AI в ролята на синоптик и помощник в предвиждането на климатичните промени. В епизода ще чуете още и за древни мъжки комари, които подобно на женските също са пиели кръв, благодарение на своя остър устен апарат с назъбени израстъци. Освен за пиещи комари кръв и прогнозата за времето, обсъждат още: - Японският лунен апарат SLIM кацна на лунната повърхност. - Третата частна мисия на Axiom достигна до МКС. - Причините за главоболието след консумация на червено вино. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Tози епизод идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции на www.ontotext.com/company/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/492 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Дали хората един ден ще съжителстват с друг вид на Земята – това е въпрос, който все по-често вълнува съзнанията ни, а бързите темпове на развитие на изкуствения интелект настоятелно сочат, че положителен отговор може да дадем много по-скоро, отколкото сме си представяли. Но нашият синтетичен другар, макар и мислещ, се оказва поне засега лишен от чувства и в това си измерение безкрайно нечовечен. Дали обаче това ще е завинаги вярно? В този епизод на inter alia Васко, Ники и Боби Петров – професионалист от рекламните среди и технооптимист – обсъждат културния облик на чувстващия изкуствен интелект (ИИ), какъвто се е проявявал и какъвто може би предстои да се прояви. Няколко акцента на разговора са: - Хубаво или страшно ще бъде ИИ да изпитва чувства? - Има ли значение дали чувствата са автентични или перфектно симулирани? - Как ChatGPT изразява радост, тъга и гняв със свои думи? - Кой си представя машини, способни на “любовна благодат”? - По-самотни или по-общителни ще ни направи чувстващият ИИ? - В коя видеоигра най-пълно можеш да изживееш чувства от името на ИИ? - Може ли Midjourney да създава изкуство, ако не изпитва чувства? Злите езици твърдят, че поне един от тримата участници в разговора е чувствителен изкуствен интелект, но ако искате да подкрепите повече междучовешки разговори, можете да го направите на www.ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/491

В епизода Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява бракът? - Представлява ли бракът договор върху половите свойства (Кант)? - По какво се различават бракът като договор и бракът като съюз? - Що за концентрационен лагер е бракът: благодатен? - Каква е разликата между лице (две лица преди брака) и личност (една личност след брака)? - Каква е разликата между тяло (две тела преди брака) и плът (една плът след брака)? - Какъв е дефектът в човека като икона? - Какво означава да си девствен и какъв е залогът тук? - Възможно ли е да участваш в сексуален акт и да останеш девствен? - Каква е разликата между науката за секса и изкуството на еротиката? - Какво се ражда от кръстосването на западен ум с източно тяло? - Трябва ли да се съмняваме в дълбочината на своята греховна същност (демонизиран Аз и християнство) или е добре да разчитаме на вътрешната си енергия (сакрален Аз и спиритуалност)? - Как се променя отношението към секса в холистичната спиритуалност? - Поносимо бреме ли е атеизмът? Разговорът е свързан със значението на брака както в християнското разбиране за сексуалността, така и според правилата на римското право. Пастирската власт (отговорността на овчаря) и властта на съпруга (pater familias) предлагат различни модели на отношения между съпрузите. Бил той свещен съюз или договор на уважението, бракът остава изключително важен акт в европейската култура. Национализирането на религиозния брак и превръщането му в граждански ритуал се посочва за едно от постиженията на комунистическата власт в България. И все пак има ли алтернатива бракът и защо (не) можем без него. NB: Освен горница (висока философия и теология), разговорът има и своята долница (не просто ексцесна, но често и грубо трансгресивна). По давление на Любо дори бяха обсъдени някои технически въпроси за девството, с което не бихме могли да кажем, че се гордеем. Затова: слушайте с внимание и съпротиви. Приятно слушане :) === За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/490 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво се случи в света на науката през 2023? Никола и Петко са подбрали най-интересните научни новини от различни области. Ще ви преведат през космическите мисии стартирали през годината, през постижения в света на медицината и ще ви припомнят от какво е умрял Бетовен. В епизода ще чуете още: - Нова ваксина за малария - Първия синтетичен човешки ембрион - Гравитационно-вълновия фон - Мисията JUICE до луните на Юпитер - Огромен напредък за Индийската космическа агенция (ISRO) Слушайте ни за седмичната си доза наука и наваксайте с най-интересното в света на науката през изминалата година, събрано в един епизод. === Tози епизод идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции на www.ontotext.com/company/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/489 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява четенето и как го правим ние хората? - Защо четенето е осмият смъртен грях? - Какво желаем и какво четем? - Каква е историята на четенето и кога четенето е било и слушане? - Как фикцията при четенето се различава от виртуалните светове на видеоигрите? - Какво правим, когато четем и как това е свързано с екстаза? - Какво мислят Яус и Изер за четенето? - Кой определя какво трябва да четем? - Може ли четенето да е… „производство“ (и на какво)? - Как четенето може да се превърне в лов и бракониерство (Мишел дьо Серто)? - Можем ли изобщо да кажем, че сме чели една книга? - У-бект ли е книгата? - Каква е ролята на другостта при четенето (авторът, другият)? - Изпитваме ли чувство за вина, когато не сме прочели докрай една книга? - Какви са практиките на не-четенето? - Какви са правата на читателите? - Какво пропускаме, когато (не)четем? Четенето се е превърнало в достъпна практика едва след изобретяването на печатницата и нарастването на общата грамотност. Днес все по-често се изразяват съмнения и притеснения, че социалните мрежи предлагат „неустоими“ изкушения пред нашите мозъци, които ни карат да скролираме вместо да четем. Текстовете се превръщат в потоци от видеа и коментари, а способностите и знанията на учениците вече са „независими“ от броя на книгите, които са прочели. Може ли да се говори за край на четенето, въпреки сериозното количество издавани и купувани книги? Защо четенето е толкова важно за модерната епоха и как това се променя през последните десетилетия? Това е може би и епизодът, в който най-често и най-продължително четяхме по време на разговора :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/488 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Каква представляват системите с ИИ? - Какво искаме от изкуствения интелект? - Възможно ли е да знаем правото и превръща ли се презумпцията за знанието му във фикция? - Как регулира ЕС? - Какво представляват регулативните пясъчници? - Кой е Вълшебникът от Оз (Оскар Заратустра)? - Защо Дороти използва своите сребърни обувки? - Какво получиха Плашилото, Тенекиеният дървар и Страхливият лъв? - Какво представляват халюцинациите на Тенекиеният дървар? - От къде идват знанията на Плашилота? - Колко смел всъщност трябва да бъде Страхливия лъв? - Добър магьосник ли е Оз? - Кое прави един закон легитимен? - Участват ли българите в дискусиите на ЕС? - Къде се намира изумруденият град? - Може ли Вълшебникът от Оз да запази своята страховитост или защо не можем да разчитаме само на санкцията? - В какво се изразява нормативната сила на всемогъщия Оз? В този епизод се срещат предложението Предложение за Регламент на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) от 2022 г. и приказката „Вълшебникът от Оз“ на Лиман Франк Баум, издадена през далечната 1900 г. Паралелите между двата текста могат да изглеждат доста спекулативни и въпреки това разговорът поема в посока, която може би ще ви изненада. Опитът е разговорът за изкуствения интелект да бъде представен извън стандартните формати на технооптимизма, квазиетическата паника и нормативния консерватизъм, като разчита на възможностите на нашето въображение в един по-скоро психоаналитичен и критически подход. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/487 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support