Ratio Podcast

Всички сме чували, че много от технологиите, разработени за целите на космическата индустрия, всъщност намират приложение в ежедневието ни. Въпреки разпростанените митове, тефлонът и велкрото всъщност не са сред тях. Но пък в този епизод ще ви срещнем с много други, които са – включително бебешка храна, безжични слушалки и най-високотехнологичната кафемашина. Това са само част от космическите технологии, за които говорим в този епизод, който е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/486 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява похотта? - Как похотта е свързана с желанието и с брака? - Какво представлява… „гълтачът“ на Шекспир? - Как похотта преодолява волята? - Има ли цел сексът? - Каква е разликата между легитимността (преследване на правилната цел) и легалността (позволеността в рамките на брака) на секса? - Каква е връзката между нагон и похот? - Какво означава да си похотливец? - Каква е разликата между инсел (Incel) иволсел (volcel)? - Има ли по-важни неща от секса? - Каква е ролята на ерекцията при изгонването ни от Райската градина? - От какво се срамуват мъжете/жените? - Богат или беден е разговорът за похотта? - Колко време трябва да държи любовта? - Губи ли силите си мъжът, който прави секс? - Може ли оплождането да е форма на висша заедност? Похотта е последният, чисто хронологически, смъртен грях в серията. След като разгледахме предишните шест, решихме да посветим известно време върху този така прозаичен (според Вальо) и празен (според Стоян) грях. Оказа се, че разговорът не можеше да бъде спрян и ако не беше апаратната (Жоро), сигурно щеше да продължи над 2-3 часа. Все пак някъде към полунощ, похотта умори събеседниците и те се прибраха да си почиват… Що за грях е похотта и не е ли тя част от самата човешка природа? Не трябва ли да й се радваме, вместо да я осъждаме (Любо)? Защо християнството е узурпирало разговора за похотта и как е възможно някой да бъде по-съсредоточен в работата си, упражнявайки сексуално въздържание и аскеза? Как вината и срамът са успели да колонизират секса, като са му оставили единствено „затвора на брака“… :) Ако това Ви заинтригува, епизодът е точно за Вас! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/485 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли място за истината в света на постистината? - Каква е критиката на Фуко-Платон-Сократ срещу структурната невъзможност да казваш истината в обществата, в които властва демокрацията (Апология, Платон)? - Каква е разликата между общественото мнение и истината (Критон, Платон)? - Каква е разликата между политическата и философската паресия (смело казване на истината)? - Кой може да казва истината и какво представлява изискването за етическа своеобразност (Смелостта за истината, Фуко)? - Има ли разлика между казване на истината и правене на истината (Признанията на плътта, Фуко)? - Какво представлява „скандалът на истината“ (Диоген и кинизмът)? - Какъв е приносът на религията и на точните науки за смаляването на философския въпрос за истината? - Какво са теориите за истина: кохерентистка, прагматистка, евидентистка, кореспондентна, семантична, дефлационна и др.? - Защо един писател трябва да казва истината, а един музикант не е обвързан от подобно задължение? - Как Българското селфи „каза“ истината и какво последва от това? - Какво се случва с тези, които казват истината (два примера: Сократ и Исус)? - Каква е връзката между истината и работата върху себе си? - Трябва ли да занимаваме другите със себе си? - Какво представлява „въобразяването на себе си“? - Казахме ли в този епизод само истината и цялата истина? Епизодът е посветен на една непосилна тема: темата за истината. Той е и заземен през текста на Иван Ланджев „Българско селфи“, за което може да се твърди, че представлява форма на казване на истината за българите. Обединихме се около тезата, че истината за българите може да бъде не само форма на патриотизъм, но и своеобразна работа върху себе си: Алеко също е обичал своя Бай Ганьо. Но има ли желаещи да чуят истината и какво точно означава да казваш истината. В нашия свят всеки претендира да казва истината, което е довело до превръщането на веридикцията в какофония. В крайна сметка може да си зададем и въпросът допринася ли по някакъв начин Вокснихили за влошаване/подобряване на качеството на какофонията на истината в едно демократично общество? Чуйте и преценете… сами :) === За госта: Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на LiterarischesColloquium, Берлин (2022). Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика. Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане. Колумнист в “Булевард България”. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/484 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Водещите на Ratio Podcast се събират около кръглата маса, но не за да обсъждат политиката, а за да разговарят за изминалата година. За необходимостта понякога да се правят компромиси, за важността да се чуват, за това какво се случи през 2023 и какво предстои през 2024. Разбира се, събрани всички заедно не могат да пропуснат темата за науката, като този път търсят разликата между философията и науката и за разказите, които те разказват. В епизода ви очаква и серия препоръки за книги и филми, с които да наваксате през новата година или по празниците между трапезите и събиранията с близките. Желаем ви весели и топли празници и се надяваме тези два часа, прекарани около масата с нас, да ви харесат! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/483 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Авторът и как се различава той от създателят? - Каква е разликата между авторството в литературата и авторството в науката? - Защо учените се цитират и какво е значението на т.нар. „научен принос“? - Има ли конкуренция между поетите? - Съществува ли авторство при извършването на повторение? - Как се дресира автор? - Защо в този епизод Стоян Ставру никога не е прав? - Има ли разлика между гения и автора? - Носи ли морална отговорност авторът и за какво? - Автор ли е „средният“ Витгенщайн? - Защо на Любо му е скучно да чете поезия, написана от генеративен изкуствен интелект? - Каква е публичната роля на автора (Кант и Маркс)? - Каква е новата роля на автора в т.нар. „разкрепостена“ и „плебисцитна“ публичност (Хабермас)? - Кога умря авторът (Барт и Фуко)? - Каква е разликата между пишещия и автора? - Каква е връзката между смъртта и авторството? Авторът е важна фигура в нашето мислене. От Всемогъщия Бог до неизвестния дизайнер, различни субекти получават правото да се нарекат автори, за да получат не само признание, но и притежание. В ерата на непрекъснато трансформиращите се социални мрежи и настъпващия генеративен изкуствен интелект авторството се видоизменя. Има ли нещо, което обединява Сократ и ChatGPT? Как се променя ролята на автора в публичната сфера, когато стотици хиляди хора наблюдават личния живот на любимия си инфлуенсър, чиято основна задача е да занимава другите със себе си? Съществувал ли е някога наистина автора или въпросът за неговата същност е част от една добре прикриваща се метафизика? Този авторски разговор за авторството може да ви се вижда твърде дълъг и най-вероятно сте прави :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/482 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Гнезда на инвазивните огнени мравки са открити на остров Сиракуза в Сицилия. Червената мравка Solenopsis invicta е петият най-скъпоструващ инвазивен вид в света, костващ на световните икономики близо 6 милиарда долара годишно. Какви проблеми могат да донесат тези огнени мравки на местната екосистема, ще чуете в епизода. Петко и Никола от инвазията на Земята се пренасят в Космоса и разговарят за нова AI система, която е успяла да открие Supernova без човешка помощ. Благодарение на тази система се автоматизира целия процес на откриване на звездна експлозия, което не само елиминира човешката грешка, но и драстично увеличава скоростта на обработване на данните. В епизода обсъждат още: - Оптична връзка с Психея - AI засича коронарни плаки преди да получим инфаркт - Змии си ядат опашките - Състоянието на популацията от носорози по света - Причините, поради които морските звезди са без глава === Настоящият епизод се излъчва с подкрепата на Kin + Carta ( www.kinandcarta.com/en/ ) и Ozone.bg ( www.ozone.bg ) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/481 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. Научното любопитство е движеща сила на човечеството и няма нищо срамно в това да кажете “не знам”. В епизода Любо разговаря с комика Робин Инс за това колко е важно да се интересуваме от случващото се около нас и за ползите на науката. За егото в науката, за аргументирането мнение и за поведението ни в социалните медии. Ще чуете още интересни истории за велики умове, до които Робин се е докоснал, за красотата на науката и всичко това представено по един изключително увлекателен начин в стила на Робин Инс. Слушайте епизода, за да разберете защо е толкова важно да попитате “Защо?” и да не спирате да търсите отговори. In English: Scientific curiosity is the driving force of humanity, and there is nothing shameful in saying "I don't know". In the episode, Lubo talks to comedian Robin Ince about the importance of being interested in what's going on around us and the benefits of science. On ego in science, on arguing our opinions and on our behaviour on social media. You'll hear more interesting stories about great minds Robin has touched, the beauty of science, all presented in a highly engaging Robin Ince style. Listen to the episode to find out why it's so important to ask "Why?" and keep searching for answers. === За госта: Робин Инс е английски комик, актьор и писател, известен с на комедийната научно-популярна серия на BBC “The Infinite Monkey Cage”, която води заедно с физика Брайън Кокс. Носител е на „Златната роза“ и наградата „Артър Кларк“ за комуникация на науката. Автор е на няколко книги, сред които „Аз съм шега и ти също“, „Библиоман“ и „Колко е важно да бъдеш любопитен“, която излиза тази есен. Робин Инс беше един от лекторите на есенния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с тайните скрити в дълбините на океана, за историята разказана от звездите и за вълната от фалшиви новини в ерата на AI, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: ratio.bg/fall/ About the guest Robin Ince is an English comedian, actor and writer, best known for the BBC's popular science comedy series “The Infinite Monkey Cage”, which he co-hosts with physicist Brian Cox. He is a recipient of the Golden Rose and the Arthur C. Clarke Award for Communication of Science. He is the author of several books, including "I'm a Joke and you too," "Bibliomaniac" and "The Importance of Being Curious," which comes out this fall. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/480 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Възможен ли е език без съществителни? - Каква е разликата между граматика и прагматика? - Има ли йерархия между езиците? - Каква е целта на граматиката и може ли един език да е по-точен от друг? - Каква е разликата между „сеней“ и „лунее“? - Ограничава ли ни граматиката или ни овластява? - Изостава ли граматиката от света, който я е породил? - В кой език съществува форма на глагола първо лице множествено число, в което се изключва говорещият? - Съществува ли универсална граматика? - Какви са съпротивите срещу граматиката? - Каква е връзката между езиковия обрат и властовите игри в езика? - Как се самоколонизираме през граматиката? - Коя е долната и коя е горната граница на граматиката? - Как правописните норми се отнасят към граматиката? - Защо трябва да спазваме правилата за пълен член на подлога? - Има ли граматика езикът с димните сигнали? В центъра на разговора е въпросът за граматиката. Има различни дефиниции за граматика, но като работна такава може да приемем тази, според която граматиката е система от правила, които регулират използването на езика, като изследва неговите компоненти и техните комбинации. Спорът за това кое е първото: светът или езика, е толкова стар, колкото и този за първенството на кокошката и яйцето. Все пак използвахме „изхода“ на Витгенщайн за езика като създаден от определен свят, при което езикът и светът споделят общи граници. И все пак нужна ли е граматиката и какви цели преследва тя? Кога нарушаваме граматическите правила и може ли да го правим съзнателно? За тези и редица други въпроси: чуйте разговора. === За госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/479 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво е това Web 3.0? С какво всъщност се различава "новият интернет" от сегашната ни среда? Това ли е първият опит за интернет-алтернатива (жокер: не) и какви други варианти имаме? Какво е IPFS, zero-knowledge proof и къде стои криптото в цялата тази история? Това са само част от въпросите, които покриваме в този епизод, който е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/478 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. Когато поглеждаме към нощното небе, рядко си даваме сметка, че всъщност до нашето невъоръжено око достига много малка част от информацията, която ни пращат звездите. В епизода Петко и Роберто Трота разговарят за звездите и за тяхното влияние върху развитието на човешката цивилизация и за разнообразните и неподозирани начини, с които са напътствали човечеството през годините. Ще чуете още и за неочакваната връзка между наблюдението на звездното небе и гибелта на неандерталците. Слушайте епизода, за да разберете защо е толкова важно да продължаваме да се взираме в необятното и да мислим за нас като за част от нещо по-голямо. In English: When we look up at the night sky, we rarely realise that very little of the information the stars send us actually reaches our naked eye. In the episode, Petko and Roberto Trotta talk about the stars and their influence on the development of human civilization and the unsuspected ways in which they have guided humanity over the years. You'll also hear about the unexpected connection between stargazing and the demise of the Neanderthals. Listen to the episode to find out why it's so important to keep gazing into the vast and thinking of ourselves as part of something bigger. === За госта: Роберто Трота е космолог, автор и професор по теоретична физика в Международното училище за напреднали изследвания в Триест, Италия. Изследванията му се фокусират върху три области – астро статистиката, космологията и машинното самообучение. Роберт Трота беше един от лекторите на есенния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с тайните скрити в дълбините на океана, за това колко е важно да бъдете любопитни и за вълната от фалшиви новини в ерата на AI, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: ratio.bg/fall/ About the guest Roberto Trotta is a cosmologist, author and professor of theoretical physics at the International School for Advanced Study in Trieste, Italy. His research focuses on astrostatistics, cosmology and machine learning. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/477 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support