EP484 - Истината и демокрацията [Vox Nihili със Стoян Ставру]

В епизода Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли място за истината в света на постистината? - Каква е критиката на Фуко-Платон-Сократ срещу структурната невъзможност да казваш истината в обществата, в които властва демокрацията (Апология, Платон)? - Каква е разликата между общественото мнение и истината (Критон, Платон)? - Каква е разликата между политическата и философската паресия (смело казване на истината)? - Кой може да казва истината и какво представлява изискването за етическа своеобразност (Смелостта за истината, Фуко)? - Има ли разлика между казване на истината и правене на истината (Признанията на плътта, Фуко)? - Какво представлява „скандалът на истината“ (Диоген и кинизмът)? - Какъв е приносът на религията и на точните науки за смаляването на философския въпрос за истината? - Какво са теориите за истина: кохерентистка, прагматистка, евидентистка, кореспондентна, семантична, дефлационна и др.? - Защо един писател трябва да казва истината, а един музикант не е обвързан от подобно задължение? - Как Българското селфи „каза“ истината и какво последва от това? - Какво се случва с тези, които казват истината (два примера: Сократ и Исус)? - Каква е връзката между истината и работата върху себе си? - Трябва ли да занимаваме другите със себе си? - Какво представлява „въобразяването на себе си“? - Казахме ли в този епизод само истината и цялата истина? Епизодът е посветен на една непосилна тема: темата за истината. Той е и заземен през текста на Иван Ланджев „Българско селфи“, за което може да се твърди, че представлява форма на казване на истината за българите. Обединихме се около тезата, че истината за българите може да бъде не само форма на патриотизъм, но и своеобразна работа върху себе си: Алеко също е обичал своя Бай Ганьо. Но има ли желаещи да чуят истината и какво точно означава да казваш истината. В нашия свят всеки претендира да казва истината, което е довело до превръщането на веридикцията в какофония. В крайна сметка може да си зададем и въпросът допринася ли по някакъв начин Вокснихили за влошаване/подобряване на качеството на какофонията на истината в едно демократично общество? Чуйте и преценете… сами :) === За госта: Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на LiterarischesColloquium, Берлин (2022). Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика. Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане. Колумнист в “Булевард България”. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/484 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support