EP504 - Видеоигри и литература [Vox Nihili със Стоян Ставру]

Любомир Бабуров, Еньо Стоянов и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли литература във видеоигрите? - Каква е ролята на базите данни и на сюжета? - Колко свободни са играчите в световете, които създават? - Какво притежаваме във видеоигрите? - Има ли експлоатация във видеоигрите? - Кои са двете страни на играта: свободата и правилата? - Как се осъществява критическата задача във видеоигрите? - Как играчите могат да извършват подривни действия, съпротивлявайки се на диспозициите на играта? - Възможно ли е процедурите да носят смисъл? - Защо книгите за разлика от видеоигрите не изискват от нас да се съгласяваме с „общи условия“ за тяхното четене? - Опасна муза ли са видеоигрите? - Имат ли място юристите във видеоигрите? - Манипулират ли ни игрите? - Има ли наратив в тетриса? - Какво представляват т.нар. „машини за сюжети“? - Какво представлява пародията като жанр във видеоигрите? Разговорът ни днес продължава с темата за видеоигрите, които често се подценяват не толкова като медия, колкото като форма на литература. Разглеждаме различните подходи, които видеоигрите мога да имат към наратива: кой създава световете и сюжетите във видеоигрите, на кого принадлежат създадените в тези светове дигитални активи и възпроизвеждат ли тяхното разпределение съществуващите между хората неравенствата и форми на насилие? Може ла да разглеждаме видеоигрите като форма на изкуство и кога това изкуство се превръща в спорт? Тези и много други въпроси обсъдихме в епизода. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/504/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/Ad7AOKxFb7o Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/