Ratio Podcast

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е „достойнството на съдията“ и „достойнството на оратора“? - Какви са обвиненията на Мелет, Анит и Ликон Срещу Сократ? - Защо наказателният процес в Атина е траел сам в светлата част на деня? - Защо всички мразят „конската муха“ Сократ? - Какво прави Сократ при държавниците, поетите, занаятчиите и ораторите? - Каква е разликата между „първите“ и „по-късните“ обвинители на Сократ? - Как са свързани богохулството и развалянето на младежите? - Дали смъртта не е най-голямото благо? - Защитна реч или акт на процесуално самоубийство е речта на Сократ? - Защо Сократ не желае да се занимава с политика, а определя философът като „частно лице“? - Колко тежат 30 гласа? - Кой тича по-бързо: смъртта или низостта? - Как съдебната грешка може да бъде структуроопределяща за развитието на историята? - Какви са паралелите между Сократ и Исус? - Кой кого осъжда в процеса срещу Сократ? - Какъв е заветът на Сократ за неговите синове? „Апология“ е емблематичен диалог. В него може да открием „разгърната“ версия на най-известното твърдение на Сократ за незнанието като поне мъничко мъдрост: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много, без да знае, а аз не си мисля, че знам, както всъщност и не знам. Изглежда, че поне мъничко съм по-мъдър от него в това, което не знам, не мисля, че го знам“. Това е и диалогът, в който Сократ заявява: „докато дишам и ми е възможно, няма да престана да се занимавам с философия“. Оформен като поредица от три съдебни речи на Сократ: реч преди произнасянето за вината, реч преди определяне на наказанието и реч след постановяването на смъртната присъда, „Апология“ разгръща важни въпроси относно границите на правораздаването и възможните злоупотреби с него. Ако искате да си припомните един от най-известните диалози на Платон, слушайте ни :)

Стоян Ставру, юрист и философ, преподавател по биоправо и ръководител на етически изследвания. Разисква универсалния базов доход: икономическите и етични аргументи при автоматизацията. Говори за данъчна справедливост, политическа функция и рисковете от деполитизация. Обсъжда алтернативи като услуги и време, и въпроса дали парите компенсират загубата на смисъл.

В този специален коледен епизод, Кив и Никола правят ретроспекция на изминалата година през перспективата на темите в подкаста. Редовните слушатели ще могат да научат интересни неща от кухнята и колко слабо свързани са усилията и подготовката със реална гледаемост, а тези които слушат от по-скоро ще получат идеи кои епизоди са доказано добри и могат да се изберат да им отделят време. Освен към собствените си епизоди, Никола и Кив обсъждат най-значимите от годината теми за пресечените точки на технологиите и обществото през 2025. Ще научите за плановете на техно-утопистите как само ИИ ще работи и ще плаща безусловен базов доход на всички, защо почнахме да третираме социалните мрежи като цигари и докъде ще доведе заливащата ни вълна от AI Slop. Линкове Към епизодите и темите които Кив и Никола обсъждат: Анатомия на изкуственото същество [Agent 001, специален епизод на живо] AI Slop: генерирана от ИИ синтетична помия изведнъж заля мрежата, гост Александра Атанасова [Agent 001 #41] Как разследващите журналисти изобличиха империята на измамите, гост Мария Черешева [Agent 001 #31] Мозъчен упадък [Brainrot] [Vox Nihili със Стоян Ставру и гост Никола Тулечки] World Coin Партньори са Graphwise И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой са Чък и Джими Макгил? - Кога законът е храм и кога става цирк? - Има ли структурно унижение в адвокатските йерархии? - Какво става с братската любов, когато братята станат адвокати? - Кой е Кайн и кой е Авел? - Какво означава грижата в полето на юридическите услуги? - Какво се случва с маргиналите сред адвокатите? - Как адвокатската професия може да промени човека? - Възможно ли е да си добър човек и от двете страни на Закона? - Има ли граници в рекламата на една адвокатска практика? - Как и защо Джими Макгил се превръща в Соул Гудман? - Има ли място за Робин Худ в адвокатските среди? - Как се проваля Давид, след като вече няколко пъти е победил Голиат? - Кой е Джийн Такович и защо е… черно-бял? - Що за игра е правото и кой определя нейните правила? Сериалът „Better Call Saul“ започва като опит а се разкаже предисторията на „Breaking Bad“. Една от линиите, може би най-важната, проследява превръщането на дребния измамник Джими Макгил в морално компрометирания адвокат Сол Гудман. Но истинската тема е много по-дълбока. Тя е свързана с трансформацията на човешката идентичност в ритуалите на адвокатската професия, при което правораздаването не е само акт на свещенодействие и страхопочитание пред Закона, но и поле на постоянна импровизация, манипулация и етична ерозия. В настоящия епизод се съсредоточаваме върху отношенията на двамата братя Чък и Джими Макгил – чията драматична връзка разкрива редица особености, характерни за адвокатската професия. Ако искате да видите адвокатите в тяхната негероична същност и да чуете как Любо и Стоян анализират „Better Call Saul“ слушайте :)

Годината свършва, ние сме около масата и, изненадващо, имаме мнение. Говорим за идеи, книги, филми и събития от 2025, за компромисите, които не искаме да правим (но понякога правим), и за уроците от една шумна година. Разбира се, намесваме и науката – този път в компанията на философията, за да видим кой какви истории разказва и защо и двете са ни нужни. Накрая има и препоръки – за четене, гледане и интелигентно протакане по празниците.

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е нощната Мара? - Как кошмарът се различава от тревожния сън и нощният ужас? - Какви са най-често срещаните кошмари и средствата, с помощта на които можем да ги избегнем? - Може ли да сънуваме собствената си смърт? - Как работим с безизходицата на кошмара? - Можем ли да дописваме собствените си кошмари? - Защо гледаме като филмови произведения кошмарите на другите? - Какво правим, когато превръщаме кошмарите в пародия? - Гледаем ли е последния сезон на „Туинпийкс“? - Как кинематографията представя кошмара? - Какъв е кошмара на съществата, които се появяват в нашите кошмари? - Може ли Коледа да бъде кошмар? - Може ли епизод на Вокс нихили да свърши преди да е изтекъл един час от започването му?

Българска работа... ама хубава! Двама писатели – Благой Д. Иванов & Марин Трошанов – се събират в студиото на Pop Script, за да си поговорят за родната остросюжетна литература. Поводът е неоспоримият и впечатляващ бум на подобен тип произведения през 2025 г., сред които са „Общежитие за чудовища: Детето от пророчеството“ на Милен Хальов, „Мрак“ на Емил Минчев и „Ден преди смъртта“ на Станислава Сярова. Разговорът обаче се връща и назад – към прежни епохи, към диаболиците Атанас Далчев, Светослав Минков и Владимир Полянов, към научната фантастика от соц-времената (Любен Дилов, Петър Бобев и Агоп Мелконян), дори към издания като емблематичната „Дъга“, но и към по-късни списания със сходен формат. Един от акцентите са 90-те години на XX век, когато избуяват книгите-игри, начело с автори като Любомир Николов, отговорен и за превода на „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, но по същото време са и ранните опити в чистия хорър (Елена Павлова, Иван Д. Атанасов и Адриан Лазаровски). Макар този период да отшумява бързо и след него да настава временно затишие, през последните години се забелязва нещо, което започва като аномалия, но се утвърждава като тенденция. Ако проследим процеса и се опитаме да набележим генезиса и значимите етапи, ще се спрем на поредици с фолклорни и фентъзи мотиви, които стартират с прозиведения като „Да пробудиш драконче“ на Николай Теллалов и водят до „Софийски магьосници“ на Мартин Колев. Днес, с триумфа на „Мамник“ на Васил Попов, на неговите продължения и адаптации, с трупащата се фен-база и с нарастващото доверие на читателите към българските писатели, може да се каже, че имаме основания за оптимизъм. Поне в това са убедени другарите по перо Иванов, автор на „Опасни сказания“, и Трошанов, автор на „Сказание за Карина и Габриел“, които дават безчет примери, изсипват аргументи и похвали, а включват в разговора също преводачи и художници, издатели и редактори. Приятно гледане и не по-малко приятно четене! #about #podcast Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат: - Що за морска риба е торпедото? - Има ли разлика между мъжката и женската добродетел? - Какво общи имат геометричните фигури с обяснението на добродетелта? - Трябва ли според Сократ (Платон) да се преподават добродетели в училище? - Наистина ли добродетелта НЕ е в това „силно да желаеш прекрасното и да си способен да го постигнеш“? - Каква е ролята на припомнянето при добродетелта? - Как разпита на един роб може да бъде доказателство за съществуването на човешката душа? - Разум ли е добродетелта и може ли да се постигне с учене? - Какво правят „учителите по добродетел“? - Кой е Анит (Апология) и защо се явява тук (Менон)? - Какво показва това, че синовете на най-добрите често са неспособни да бъдат добродетелни? - Каква е разликата между правилно мнение и знание? - Кой връзва люлеещите се статуи на Дедал? - Какво представлява умението за налучкване и защо съдиите „ту улучват, ту не“? - Кои са онези, които са вдъхновени и екзалтирани от бога? - Как добродетелта е свързана с божията учат? - Кой се сенките измежду нас? Представяне на госта: Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура. За подкаста: Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Съдията и изкуственият интелект (VII-и научен семинар, 29.10.2025) запис Място на провеждане: Нова конферентна зала, Ректорат на СУ “Св. Климент Охридски” Участници с научен доклад: Георги Илиев, Николай Генов, Стоян Ставру Седмата среща на семинара „Литература и право“ с тема „ Съдията и изкуственият интелект“ подвига въпроса за ролята на изкуствения интелект в правосъдието и съдебния процес. Фокусът този път пада върху приложението на ИИ при анализ на доказателства, автоматизация на правни изследвания и подпомагане на съдийските решения. Целта е да се анализират ползите и рисковете от интегрирането на технологиите в съдебната система, с акцент върху запазването на човешкия фактор в съдебните решения. Лектори ще бъдат: Георги Илиев (Институт за литература при Българска академия на науките), Николай Генов (Институт за литература при Българска академия на науките) и Стоян Ставру (Институт по философия и социология при Българска академия на науките). Модератор ще бъде Камелия Спасова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

В този епизод на Ratio Weekly разглеждаме колко изобретателна може да бъде природата — и колко креативни се налага да стават учените, за да я разберат и опазят. Ще отидем до блатата на Флорида, където екологичната криза с инвазивните бирмански питони е довела до създаването на необичаен научен инструмент: плюшени „робо-зайци“, които имитират топлина, движение и дори миризма, за да примамват едни от най-трудно откриваемите хищници в САЩ. Ще се пренесем и в света на медицинските загадки с историята на рядка, но изключително опасна алергия към червено месо, отключвана от ухапване от кърлеж. Разглеждаме как една малка молекула може да обърне живота на човек и защо този синдром често остава неразпознат, докато не доведе до сериозни последствия. Накрая стигаме до суровото крайбрежие на Намибия, където шепа пустинни лъвове са пренаписали правилата на оцеляването, изоставяйки традиционния си лов, за да се превърнат в единствените в света морски лъвове — хищници, които ловуват тюлени по бреговете на Атлантическия океан. Ако сте софтуерен или DevOps инженер имайте предвид, че StorPool търсят хора за техния екип. Отворените позиции са няколко и можете да ги намерите на storpool.com/force В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Spotify и SoundCloud. === Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support