EP760 - Апология [Процесът] [Vox Nihili със Стоян Ставру]

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е „достойнството на съдията“ и „достойнството на оратора“? - Какви са обвиненията на Мелет, Анит и Ликон Срещу Сократ? - Защо наказателният процес в Атина е траел сам в светлата част на деня? - Защо всички мразят „конската муха“ Сократ? - Какво прави Сократ при държавниците, поетите, занаятчиите и ораторите? - Каква е разликата между „първите“ и „по-късните“ обвинители на Сократ? - Как са свързани богохулството и развалянето на младежите? - Дали смъртта не е най-голямото благо? - Защитна реч или акт на процесуално самоубийство е речта на Сократ? - Защо Сократ не желае да се занимава с политика, а определя философът като „частно лице“? - Колко тежат 30 гласа? - Кой тича по-бързо: смъртта или низостта? - Как съдебната грешка може да бъде структуроопределяща за развитието на историята? - Какви са паралелите между Сократ и Исус? - Кой кого осъжда в процеса срещу Сократ? - Какъв е заветът на Сократ за неговите синове? „Апология“ е емблематичен диалог. В него може да открием „разгърната“ версия на най-известното твърдение на Сократ за незнанието като поне мъничко мъдрост: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много, без да знае, а аз не си мисля, че знам, както всъщност и не знам. Изглежда, че поне мъничко съм по-мъдър от него в това, което не знам, не мисля, че го знам“. Това е и диалогът, в който Сократ заявява: „докато дишам и ми е възможно, няма да престана да се занимавам с философия“. Оформен като поредица от три съдебни речи на Сократ: реч преди произнасянето за вината, реч преди определяне на наказанието и реч след постановяването на смъртната присъда, „Апология“ разгръща важни въпроси относно границите на правораздаването и възможните злоупотреби с него. Ако искате да си припомните един от най-известните диалози на Платон, слушайте ни :)