Ratio Podcast

В този епизод на Ratio Weekly разглеждаме колко изобретателна може да бъде природата — и колко креативни се налага да стават учените, за да я разберат и опазят. Ще отидем до блатата на Флорида, където екологичната криза с инвазивните бирмански питони е довела до създаването на необичаен научен инструмент: плюшени „робо-зайци“, които имитират топлина, движение и дори миризма, за да примамват едни от най-трудно откриваемите хищници в САЩ. Ще се пренесем и в света на медицинските загадки с историята на рядка, но изключително опасна алергия към червено месо, отключвана от ухапване от кърлеж. Разглеждаме как една малка молекула може да обърне живота на човек и защо този синдром често остава неразпознат, докато не доведе до сериозни последствия. Накрая стигаме до суровото крайбрежие на Намибия, където шепа пустинни лъвове са пренаписали правилата на оцеляването, изоставяйки традиционния си лов, за да се превърнат в единствените в света морски лъвове — хищници, които ловуват тюлени по бреговете на Атлантическия океан. Ако сте софтуерен или DevOps инженер имайте предвид, че StorPool търсят хора за техния екип. Отворените позиции са няколко и можете да ги намерите на storpool.com/force В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Spotify и SoundCloud. === Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода участват Иван Глигориeвич, изпълнителен директор на mBrainTrain и експерт в EEG, и Теодор Вакарелски от Българската академия на науките. Обсъждат как EEG се използва в медицината и ежедневието и защо "четенето на мисли" е сложен процес. Говорят за инженерните предизвикателства при мозъчните импланти, предоставяйки прозрение за дългосрочната им ефективност. Накрая разглеждат бъдещото с интеграция на мозък и AI и етичните рискове, свързани с тези технологии.

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои е Фауст и как е свързан с немския национализъм? - Съществувал ли е Фауст? - Как Гьоте променя народния мит? - Кой е Фауст и защо към него проявяват интерес както Бог, така и Мефистофел? - Защо „Мефистофел“ често „се бърка“ с „Аристотел“? - Как безкрайното стремление подменя благодатта с договор? - Колко налудност има във „Фауст“ на Гьоте? - Защо договорът с Мефистофел е пра-матрица на приложната етика? - Как договаряме със злото, превръщайки го в наш партньор в етиката и извън нея? - Какво се крие зад „Фаустовския дух“ на капитализма? - Какво ще стане, ако спрем? - Какво дължи облигационното право на Гьоте и в частност на „Фауст“? - Как да институционализираме Дявола? - Кои са лемурите и защо са важни? - Защо Бог в крайна сметка спасява душата на Фауст? Фауст е една от най-емблематичните фигури в европейската култура – архетип на човека, който в стремежа си към познание и власт над света сключва сделка с дявола. Произходът на образа е немски, но неговото влияние обхваща почти всички европейски литератури, философии и изкуства. След Марлоу Гьоте е най-известния интерпретатор на мита за странстващия алхимик, астролог и маг от южна Германия, обвиняван в черна магия. Как този образ се е превърнал във фундаментален архетип на модерния човек и защо такова чудовищно произведение като „Фауст“ на Гьоте е станало част от немския литературен канон – това е центърът на днешният епизод. Разговора може да чуете ТУК. Допълнителни материали: - Фауст (книга), Гьоте, прев. Любомир Илиев, 2024 (линк). Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.

В този разговор Никола и Петко разглеждат последиците от провала на бустера на Starship и важността на тестовете. Разговорът преминава през наскоро случилата се авария на Байконур, обсъждайки уникалните руски процедури и необходимостта от резервни космодруми. Те също така говорят за успеха на южнокорейската ракета Nuri и интересен метод за производство на парацетамол от отпадъчна пластмаса. Включени са и новините за ограничаването на полетите на Boeing Starliner от НАСА.

В този епизод Кив и Тулечки, заедно с гост Александра Атанасова, си говорят за slop– евтината генерирана от ИИ синтетична помия залива мрежата и бавно превръща интернет в конструирана реалност. Говорим защо изобщо трябва да ни пука за ИИ-генерираното съдържание – колко е, къде е, как платформите го възнаграждават с пари и внимание, и как от мотивационни клипчета с Тръмп и Мъск стигаме до дълбоки фейкове с „плачещи украински войници“ и комерсиални дезинформационни ферми. Обсъждаме как AI slop се използва едновременно за кликбейт, измами и пропаганда – от TikTok и YouTube до мрежи, свързани с Русия и Китай – и какво общо има всичко това с enshittification и „AI канибализъм“ в мрежата. Обсъждаме понятието „slopaganda“ и разглеждаме таксономията на AI slop – експресивно срещу подвеждащо, социално-политическо срещу чисто монетизирано съдържание. Ще чуете защо негативните емоции се оптимизират от алгоритмите, как гневът пътува по-бързо от радостта и как масовото синтетично съдържание претоварва вниманието и разяжда доверието в това, което виждаме онлайн. Накрая се питаме дали хората изобщо различават, че гледат AI – и дали изобщо ги е грижа: от „mere exposure“ ефекта и спада на скептицизма до технологичната паника около изборите и чатботовете, които неволно усилват пропаганда. Накрая питаме какво става с интернет, когато моделите започнат да „ядат“ собствения си slop, има ли път назад от тази автофагия на съдържанието и как всеки от нас може да се ваксинира срещу slopaganda. Блога на Александра: https://socialmediapsychology.eu/ https://artsmart.ai/blog/ai-generated-content-statistics-2024 How racist AI Facebook posts made one Sri Lankan influencer… | TBIJ https://indicator.media/p/a-tentative-taxonomy-of-ai-slop Musk & Trump AI motivational slopaganda got 700 million TikTok views Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са Осите и защо пият „съдийско мляко“? - Кой е Аристофан и защо е имал „проблеми“ с Клеон? - Каква е разликата между квероланта и съдофила? - Какво подхранва съдийската страст на Клеонофил? - Как публичният процес се превръща в „домашно“ правосъдие? - Как ериниите се превърнаха в оси и защо осите да са нещо… „лошо“? - Защо рендето е основен свидетел на обвинението срещу Лабет? - Защо му е петел на съдебния заседател? - Как членовете са свързани с правосъдието? - Кой подмени вотът? - Има ли нещо, което може да умилостиви жадния за „кръв“ (вина, присъда) Клеонофил? - Как се яде сладко „процес със кисело“? - Как ревностният съдебен заседател се превърна в хулиган? Разговора може да чуете ТУК. Комедията „Осите“ (Σφῆκες) на Аристофан, поставена за първи път през 422 г. пр.н.е., е сатира на съдебната система в Атина и прекомерната зависимост на гражданите от съдебните дела като средство за социален и политически контрол. Тя осмива атинските съдилища и особено старите граждани, които посвещават живота си на ролята на съдебни заседатели. Клеонохул се опитва да убеди баща си, че животът на съдебен заседател не е толкова престижен и доходоносен, колкото той си мисли. За да направи това, той му предлага да му организира домашен съдебен процес срещу куче за това, че е отмъкнало сиренце. Това пародира действителните съдебни процеси в Атина, като поставя различни въпроси и към съвременното правосъдие. Ако се чудите на къде може да отиде разговорът, слушайте ни. Допълнителни материали: - Осите, Аристофан, прев. Александър Ничев, София: Народна култура, 1985 (линк). Представяне на госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).

В този епизод обсъждаме мистериозния обект 3I/ATLAS и неговите странни характеристики, които озадачават астрономите. Разглеждаме различни възможни обяснения — от природни феномени до спекулативни идеи като технологични ускорители, контролиращи движението. Ще се спрем на наблюденията на такива обекти, които ни помагат да разкрием началните условия за образуването на планетни системи. Споменато в епизода: 3I/ATLAS - Мистерията продължава (тук) (тук) (тук) Галин Борисов по темата (тук) Друга комета се взриви (тук) Първият медикамент за малария от десетилетия насам с 99+% ефективност (тук) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/743 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Вече цяла година Министерството на образованието и науката генерира идеи и активно променя облика на училището, но не непременно за добро. Макар безпрецедентно много хора да са ангажирани в дебата за бъдещето на образованието, все още основните предложения се въртят около забрани и връщането към остарели и консервативни подходи, далечни на нуждите на времето. В този епизод на inter alia гост на Васко е д-р Женя Лазарова, невроучен и ангажиран с образователния дебат днес експерт. С нея говорят за: кои са компетентностите да бъдещето; каква е ролята на общуването в училище; какви категории социално-емоционални умения има; можем ли да заменим толерантността с разбиране; колко важно е изграждането на нагласа за растеж; каква роля трябва да заема училищният психолог; как да заменим авторитарното с авторитетно възпитание; защо е важно да заменим забраните с поставяне на граници. Преди основния разговор се появява Снежи със стихийната си книжна рубрика, в която този път ни разказва повече за… бъдещето. Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на ratio.bg/support. Гледайте с видео тук: https://youtu.be/YBNJYf4DJ80 #about #podcast В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Днес Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е Ло-ли-та и защо е „в мъгла“ (Хейз)? - Кое е скандалното в романа „Лолита“ на Владимир Набоков? - Кои са „крилатите съдебни заседатели“, към които се обръща Хумберт Хумберт? - Кой е ненадеждният разказвач и как се различава от ненадеждният автор? - Може ли красивият език да оправдае отвратителното действие? - Защо Долорез в крайна сметка се жени за Шилер? - Как нагонът за игра свързва Шлегел с Хегел? - Какво представлява металепсисът и може ли герой да спори пред автора си, че не е просто негова измислица? - Виновен ли е Куилти? - Какво мисли Рорти за безразличието на Хумберт Хумберт? - Какво обичат нимфолептите? - Какво обединява Набоков и Оруел? - Каква е разликата между либерала и ироника? - Възможен ли е смисъл отвъд определена степен на красота? - Какво представляват апосиопезата и анаколутонът и защо са важни за Набоков? Романът „Лолита“ на Владимир Набоков е публикуван за пръв път на английски език във Франция през 1955 г. Той представя разказа на Хумберт Хумберт, професор на средна възраст, който похищава 12-годишната Долорес Хейз (Лолита), дъщеря на неговата хазяйка. След като се жени за майката на Долорес и тя умира, Хумберт подлага Лолита на сексуално насилие, докато пътуват из Съединените щати. Въпреки че обикновено разговорите върху „Лолита“ се съсредоточават върху въпроса доколко естетическата виртуозност (красотата на езика) може да прикрие етическия порок (грозотата на деянието), настоящият епизод на Вокс Нихили не се ограничава с това. Ако искате да разберете защо „Лолита“ не е порнографско произведение, а интелектуална провокация, чиято форма е поне толкова важна колкото и нейното съдържание, слушате ни :). Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/vdlHnPug2Q0 Допълнителни материали: podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-256/ За госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024). _______________ #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Тази седмица космосът буквално ни дърпа за яката, в новия епизод ще чуете: - New Glenn успешно изведе в космоса мисията на NASA – ESCAPADE. Това е важна крачка за Blue Origin: първи орбитален полет на ракетата и стабилно приземяване на бустера. Марсовата мисия цели да изследва взаимодействието на слънчевия вятър с атмосферата на планетата — ключов фактор за това как Марс е изгубил магнитното си поле. - ЕКА и SpaceX поставиха в орбита Sentinel-6B. Новият сателит ще наблюдава морското равнище с изключителна точност и ще дава критични данни за климатичните промени. Това е продължение на мисия, която ще играе централна роля за разбирането на глобалните промени през следващото десетилетие. - Китайският екипаж, останал временно без транспорт, вече е успешно прибран. Технически проблем забави процедурата, но екипажът се върна безопасно, което е важен тест за устойчивостта на китайската космическа програма. - Археолозите предлагат нов поглед към строежа на пирамидите. Ново изследване предполага, че древните египтяни са използвали хидравлични подемници — технология, която би обяснила как са били повдигани огромните каменни блокове. Това добавя още един пласт към разбирането ни за инженерната култура на древността. Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/Kh2rAn_bVQc Бележки към епизода: podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-278/ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support