Ratio Podcast

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Хипократ и защо иска да стане ученик на Протагор? - Срамно ли е да си софист и трябва ли обучението на учениците да бъде заплатено? - Какво е особеното на „храната за душата“? - Как се създават добри граждани? - Каква е разликата между образование и обучение? - Трябва ли да има ограничения в броя на възможните явявания на изпит за придобиване на юридическа правоспособност? - Каква грешка е допуснал Епиметей и какви са последиците от нея за хората? - Защо всеки може да говори по въпросите за доброто управление на полиса и каква е връзката между срама и справедливостта? - Трябваше ли Калий да спре Сократ, когато той поиска да си тръгне? - Коя е причината, че „много пъти добри бащи имат лоши синове“? - Може ли добродетелите да се преподават? - Помага ли поезията? - Кои са добродетелите и може ли да се притежават частично? - Защо „мнозина, макар и да знаят кое е най-доброто, не искат да го вършат“? - Кога сме „победени от удоволствието“? - Ще ни спаси ли знанието? „Протагор“ е един от ранните диалози, в които един срещу друг се изправят достолепният и възрастен чужденец Протагор и все още младият, но популярен в Атина Сократ. Въпреки че разговорът е меко казвано… тегав (/) и преминава през множество кризи, все пак той се развива по начин, при който като че ли в крайна сметка Сократ възприема първоначалната позиция на Протагор, а Протагор – тази на Сократ. Темата е образованието и необходимостта от хора като Протагор, които да обучават младите на държавническо изкуство. Тази тема, заедно с темата за добродетелите, все още е повече от актуална и може да бъде пряко свързана с предмета „гражданско образование“, чието въвеждане в България е пряко свързано с името на нашия гост – проф. д-р Христо Тодоров. Приятно слушане! === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/566/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/qYkMXDbJx0s Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Роботи убийци се разхождат по улиците, докато ята синхронизирани дронове дебнат в небесата. Кибер пространството се владее от ботове агенти, докато в дълбините на океаните дебнат интелигентни торпеда. Вече десетилетия научната фантастика рисува безброй дистопични сценарии около военизирането на изкуствения интелект. В днешния епизод Никола и Кив обсъждат докъде е стигнала употребата на тези технологии във военното дело. Какво можем да очакваме в близкото бъдеще на високоинтелигентното бойно поле и какво казва закона за употребата на умни машини в бой са част от въпросите, които повдигат в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers - https://www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/565/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/8rtlPIiPfHA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Кога се обръщаме към съдбата? - Каква е разликата съдба и карма? - Каква е връзката между съдбата и душата? - Какво представлява съдбата-река на Макиавели? - Как е свързан митът за Ер със съдбата? - Има ли свободна воля в Древна Гърция? - Кой е „добрият“ Едип? - Има ли място за етически избор, ако не можеш да промениш съдбата си? - Вариант ли е стоицизмът? - Възможно ли е хюбрисът да е в началото на всяка етика? - Как съдът замества съдбата? - Защо Темида е сляпа? - Как се появява деецът и каква е ролята на съдбата? - Има ли обективен свят зад генеалогиите на вината? - Слушали ли сте Черно фередже…? Едип и Персей (а не Тезей :) ), Маорите и Фортуна, Тюхе и Темида, Сенека и Макиавели – това са само част от замесените в днешния разговор. Вярата в съдбата и в предопределеността се оказва в основата на научното твърдение за единството и прогнозируемостта на света. Но може ли да разграничим една „онтологическа“ от друга „етическа“ съдба и какво ще излезе от едно подобно разграничение? Има ли място за свободната воля и що е отговорността без свободата да избираш? Какво правим със съдбата си: приемаме ли я или я ковем, оплакваме ли я или й благодарим и въобще: защо вярата в съдбата е толкова силна, че дори и науката не може да се откаже от нея? Слушайте ни :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/564/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/d2y-gRo6MoY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

The episode is in English – scroll down for the English description. В днешния епизод Любо разговаря със Себастиян Аристотелис, водещият архитект и съ-основател на SAGA Space Architects. Те изследват развиващия се ландшафт на архитектурата и обсъждат как съвременните практики интегрират природата и технологиите, за да създадат по-пригодни за живеене, устойчиви и ефективни сгради. Задълбават в настоящите тенденции, оформящи индустрията, подчертавайки иновативните подходи към дизайна, които оптимизират използването на енергия, материалната ефективност и човешкото взаимодействие в пространствата. Част от темите, които ще чуете още са: - Концепцията за синергия в архитектурата, съчетаваща естествени елементи с съвременните технологии. - Бъдещи насоки за архитектура, фокусирани върху устойчивостта и обитаемостта. - Примери за успешни архитектурни проекти =In English= In this episode, Lyubo talks with Sebastian Aristotelis, the lead architect and co-founder of SAGA Space Architects. They explore the evolving landscape of architecture and discuss how contemporary practices integrate nature and technology to create more livable, sustainable, and efficient buildings. They delve into the industry's current trends, highlighting innovative design approaches that optimize energy use, material efficiency, and human interaction within spaces. Some of the topics you'll hear about include: - The concept of synergy in architecture combines natural elements with modern technologies. - Future directions for architecture, focusing on sustainability and livability. - Examples of successful projects. Listen to the episode for more or watch us on YouTube: https://youtu.be/xS3CLkSBE0s === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/563 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Росен Люцканов и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли разлика между „критическо“ и „критично“ мислене? - Каква е връзката между мисленето и рефлективността? - Какви са критериите, които правят мисленето „добро“? - Има ли връзка между логиката и етиката? - Кои са границите на критическото мислене? - Каква е разликата между „здравия разум“ и „критическото мислене“? - Как трябва да си избираме лютеница? - Какво прави с нас пропагандата? - Вярваме ли в доказателствата? - Къде е истината: в началото (като предпоставка) или в края (като резултат)? - Как каубоите решават ситуациите на разногласие? - Защо Христофор Колумб е сгрешил с континентите? - Кой е хванал Господ за шлифера? - Как критическото мислене се превръща в конспиративно мислене? - Как избираме… политиците си? В деня след изборите на народи и евродепутати разговорът ни кръжи около мисленето, за което се смята, че превръща хората в граждани. Търсейки особеностите и предимствата на критическото мислене, с помощта на нашия гост се опитахме да очертаем и неговите граници. Въпреки разликите между магазинния рафт и изборната стая, хората правим изборите си въз основа на всевъзможни аргументи и основания. Има ли по-добри причини, за да изберем едно или друго поведение или в крайна сметка всичко е вяра? Къде аксиомите отстъпват пред доказателствата и как доказателствата свършват в аксиоми? Универсално ли е критическото мислене или трябва да бъдем критични и към критическото мислене? === За госта Росен Люцканов е доцент в проблемната група по логика към Института по философия и социология (БАН). Дългогодишен хоноруван преподавател в Нов български университет и Пловдивски университет "Свети Паисий Хилендарски". Преводач на научна литература и научен консултант към издателство "Изток-Запад". Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/562/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/x2aFBPlVL20 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Прекарваме така голяма и важна част от живота си в училище, а все по-често чуваме как то изостава от развитието на обществото. Дали обаче това е непременно лошо? И дали не може да изостава по добър начин, който в крайна сметка да е в полза както на учениците, така и на всички останали? В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за бавното образование, което вместо да се опитва да имитира засилените обороти на живота, взема времето в свои ръце. От разговора можете да научите повече за: - Принципите на бавното образование; - Морис Холт и призива за бавно училище; - Към какво трябва да се стреми образованието? - Ролята на технологиите в забързването и забавянето на училището; - Нуждата от свободно време и пространство за израстването; - Натовареността на българската учебна програма; - Колко учебни часа годишно са отредени за това да се “помогне развитието на автономна личност, която е подготвена да участва съзнателно и конструктивно в живота на социалната общност”? Ако ви е допаднал разговорът и бихте искали да ни осигурите още бавно време и свободно пространство за споделяне, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/561/ Гледайте на видео: https://youtu.be/ZyfRCr3jMHs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Иван Стойнев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е Мортие? - Как правото на живот е свързано с „правото на смърт“? - Имат ли държавите позитивноправни задължения във връзка с „правото на смърт“? - Хроничната депресия съставлява ли основание за извършване на евтаназия? - Каква е ролята на достойнството и на надеждата в дебатите върху евтаназията? - Кой е проблемът: държавата или лекарят? - Кои са юридическите гаранции срещу злоупотреба с евтаназия? - Трябва ли близките да участват при вземането на решението за евтаназия? - Каква е разликата между евтаназия и асистирано самоубийство? - Какво представлява т.нар. „охлаждащ период“? - Кога един пациент е компетентен и автономен? - Може ли да зачитаме правните последици, без да приемаме евтаназията? - Става ли недостоен да наследява този, който е придружил наследодателя до държава, в която той е извършил позволена евтаназия? - До какво ще доведе деморализацията на наказателното право? - Има ли смисъл да говорим за евтаназията? Делото „Мортие срещу Белгия“ се смята за едно от ключовите дела на Съда в Страсбург по въпросите на евтаназията. В него за пръв път се коментира пряко възможността една държава да допусне извършването на евтаназия, след като е осигурила достатъчно гаранции, че с тази възможност няма да се злоупотреби. Как се постига сложният баланс между задължението на държавата да осигури правото на живот, автономността на всеки човек сам да реши дали сложи край на живота си и обществения интерес – ето това е големият въпрос в делото „Мортие срещу Белгия“. Специфична особеност е и обстоятелството, че този разговор се води по отношение на заболяване, което не е на тялото, а на душата. === За госта Доц. д-р Иван Стойнев е магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2005г.) и магистър по Право на Европейския съюз от Université Paris II – Pantheon Assas, Франция (2007г.). През 2011г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз в UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция, с тема „Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар“. Има публикувани редица статии в областта на конкурентното право и енергетиката, като през 2018г. излиза от печат и първият том от монографичното му изследване, посветено на „Правния режим за защита на конкуренцията в ЕС“. В периода 2012-2015г. съвместно с проф.д.ю.н Атанас СЕМОВ реализира първия за факултета Модул „Жан Монет“ („Европейско ядрено право“), финансиран от Европейската комисия. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/560/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/NkUeyY3QWGA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Колко парникови газове отделя биткойн мрежата? Как IT индустрията влияе на екологията? Кив и Никола разширяват темата на ЕКО месеца на Ratio и се опитват да разнищят в дълбочина ефекта на Изкуствения интелект върху околната среда. Скрит зад бляскавата фасада на AI се крие изключитлено енергоемък процес с изумителен въглероден отпечатък. Според изследователите на OpenAI, от 2012 г. количеството изчислителна мощност необходима за обучение на съвременните модели ИИ се удвоява на всеки 3 - 4 месеца. Това увеличение на потреблението на енергия пряко влияе върху емисиите на парникови газове, което от своя страна утежнява климатичните промени. Екологичните последици от възхода на ИИ са причина за истинска загриженост и изискват спешно внимание и въпреки липсата на повече точни данни, Никола и Кив разсъждават върху редица въпроси: - Колко харчи изкуственият интелект? - Може ли изкуственият интелект да реализира своя потенциал, без да навреди на околната среда? - Какво е е-боклук и как е вреден? - Кой оказва повече влияние на околната среда извършвайки и съща дейност - човек или ИИ? === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/559/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/5b4bFiWY4Ik Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Хайрефонт? - Кой е Хармид и как тялото му въздейства върху „кантара“ на Сократ? - Кога един младеж е „надарен и в душата си“? - Каква е историческата съдба на Критий и има ли шанс той и неговия род в усилието за търсене на разумността? - Възможна ли е философия във фитнеса (палестрата)? - Каква е връзката на диалога с тракийските лечители? - Защо една билка се нуждае и от баене? - Що е разумността: спокойно действие, чувство за срам или това, че всеки си върши своето? - Възможно ли е познание, което познава себе си: „да знае какво знае и какво не знае“? - Заразно ли е объркването? - Празни приказки ли е баенето? - Може ли да те направи щастлив етиката? - Какво може да направи истината „за присмех“? - Как можем да се изгубим в превода? - Има ли рекламна цел диалогът „Хармид“? „Хармид“ е един от т.нар. „апоретични“ диалози, в които дефинициите не успяват да издържат на въпросите и разговорът завършва без изход. Поставените въпроси остават без отговори. Този риск е особено голям, когато разговорът е за добродетелите, защото „добродетелта е не просто качество на отделния човек, а ситуация, в която човек влиза в отношения с други хора“ (Георги Гочев, Свободата от сенките…). Дали и нашият разговор върху разговора между Сократ, Хармид и Критий беше такъв, преценете сами :) === Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/558/ Гледайте и на видео: youtu.be/27L2htOQf_g Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В последния епизод преди кратка лятна почивка, Петко и Никола закономерно са се насочили към морски тематики. Разбира се, в контекста на Ratio Weekly, това не са последните тенденции в лятната мода, а невероятни междувидови морски битки. Слушайте епизода, за да разберете: - Защо октоподите и калмарите произвеждат мастило? - Какво е тайното оръжие на кашалотите срещу косатките? - Каква е разликата между морски лъв и тюлен? Разбира се, няма как да не поговорим и за успешния старт на новата европейска ракета Ариана 6. Чуйте повече в епизода! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/557 Гледайте и на видео: youtu.be/cUR-O9ymHtc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/