Ratio Podcast

The episode is in English – scroll down for the English description. Според някои, ролята на науката е да отговори на два въпроса: откъде идваме и защо сме тук. Днешният ни гост търси отговора на първия. Според него, дори ако намирането на живот на други планети не ни срещне с интелигентни извънземни, то може да ни разкрие рецептата за създаване на живот. Със Стивън Мойзиш говорихме за произхода на живота на Земята, за това какви са съставките на живота и възможните рецепти, за скоростта и естеството на еволюцията, за извънземния живот, парадокса на Ферми и наличието на интелект във Вселената. Чуйте повече в епизода или го гледайте на видео: https://youtu.be/OsHEhiV39jw ==In English== According to some, science's biggest role is to find answers to two questions: where do we come from, and why are we here? Our guest today is looking into the former. According to him, even if finding life on other planets doesn't introduce us to intelligent species, it may give away the recipe for creating life itself. Together with Stephen Mojzsis, we spoke about the inception of life on Earth, the ingredients and potential recipes for creating living beings, the speed and nature of evolution, extraterrestrial life, Fermi's Paradox, and the existence of intelligence in the Universe. Listen to the episode for more or watch us on YouTube: https://youtu.be/OsHEhiV39jw === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/556 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Дари Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Алберт Камю? - Кой е г-н Мьорсо? - Виновен ли е човек за смъртта на майка си? - Кой стои зад слънцето и защо потта е важна? - Кой е бащата в разказа за смъртта на майката? - Какъв е залогът върху „душата“ в рамките на наказателното производство? - За какво ни е въображението? - Кога свършват пределите а неизбежната отбрана? - Има ли случайни неща в правото (случайно събитие)? - Какво представлява криминалният роман „наобратно“? - Има ли място за литература в правото? - Как правото отвръща на литературовеенето? - Кой уби втори път … Арабина? - Трябва ли да има смъртно наказание? - Що за чужденец е Чужденецът? „Чужденецът“ е първият роман на Албер Камю, публикуван през 1942 г. заедно с неговото философско есе „Митът за Сизиф“. За романът Жан-Пол Сартър заявява следното: „В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата.“ Дали обаче тази рецензия е уловила дълбочината на романа или романът е „изиграл“ на само Сартър, но и собствения си автор? Възможни ли са интерпретации, които достигат отвъд очевидното и поставят в неудобно положение първите рецензенти на Чужденецът. Днес, заедно с Бланшо, Юлия Кръстева, Дари и още много други ще коментираме загадките на чуждото зад Чужденеца. Заповядайте в разговора с нас :) Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/555/ Гледайте и на видео: youtu.be/DxQujusuypc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Тази седмица Петко и Никола са взели назаем шапката на Индиана Джоунс, за да ни разведат из няколко древни загадки. Оказва се, че маите са имали доста мрачен ритуал за жертвоприношения. В древния град Чичен Ица са открити ДНК следи, които показват, че древните жреци са принасяли в жертва малки деца. Какво се крие зад ритуала и какво знаем за него ще чуете в епизода. Очакват ви още детайли за произхода на пирамидите в Гиза, антарктическите експедиции на Шакълтън и търсенето на Северозападния морски път. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/554 Гледайте и на видео: youtu.be/OKCuWa5nWbo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Колко често се налага да ползвате Excel? За добро или за лошо повечето данни днес циркулират в добре познатия ни табличен вид. От финансовите отчети на големите корпорации, през резултати от лабораторни изследвания до кривите сметки на етажната собственост, всичко преминава през Excel. Точно затова Никола и Кив са се заели със задачата да изредят добрите практики при създаването на такива данни. Подредили са разговора като 12 прости правила. От форматирането и смисъла на самата таблица, през качеството на отделните стойности и тяхното представяне до дребните на пръв поглед, но важни детайли, като това как да пишем час и дата. Правила, които ако се научат и спазват ще доведат до много по-чисти и по-използваеми таблични данни и съответно много по-спокойни и по-щастливи инженери. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/553/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/NxxqtXHmnV0 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между труд, производство и действие (Хана Аренд)? - Как действа vita activa? - Ще изчезне ли работата на миньорите? - Ще искаме ли да готвим, когато вече няма да се храним? - Що е то политика и как се справя Европейският съюз? - Коя пирамида ще издържи по-дълго във времето: Хеопсовата или тази на Маслоу? - Какво ще правим с тези, които идват? - Каква е ситуацията на дърветата? - Що за производство е възможно при „бедните на свят“ мравки? - Цар ли е човекът на политическото? - Кои са тъмните страни на политиката? - Кой е „горещия картоф“, който си прехвърлят политиката и правото? - Каква е разликата между услугата и грижата? - Що за действие е предявяването на иск в съда? - Защо държавните служители не работят на трудов договор? - Възвръща ли се времето на героите? Днешният разговор е продължение на епизода „Съзерцания“. След като обсъдихме, съвсем не съзерцателно, vita contemplativa, този път обърнахме внимание на човешките действия. В епохата на нестихващ активизъм и всеобхватна стопанска инициатива, светът е динамизиран от vita activa. Но равностойни ли са действията ни? Кои са действията, които ни правят хора? Как те се отнасят към бъдещето и политиката? Можем ли да предадем нашия свят на поколенията, които идват? Може ли политиката да включи в себе си и „политика срещу политиката“? До къде може да си позволим да забравим за войната и все още да говорим за „политика на мира“? Ще ни спасят ли правата на човека и свободата на движение на стоките и услугите? Слушайте и няма да разберете :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/552/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/LV4NltQQNGU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Защо космическият кораб Boeing Starliner е все още в Космоса? Отговорът търсят Никола и Петко в епизода и обсъждат причините, поради които се е наложило астронавтите и кораба да останат на Международната космическа станция по-дълго отколкото е било предвидено в началото. Освен за Космос, Никола и Петко разговарят и за … памперси. Оказва се, че около 300 000 памперса се изхвърлят всяка минута в света, което ги превръща в сериозен проблем за опазването на нашата планета. Учените обаче най-вероятно са намерили решение на този проблем - измислили са процес, който може да превърне най-важната част от тези пелени в рециклируема течност, при това само за пет минути. В епизода обсъждат и други интересни теми като: - Мъск се гаври с шефа на Боинг - Рециклиране на цимент и влагане на отпадъци в цимента - Китайската мисия Chang'e-6 върна пробите === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/551 Гледайте и на видео: https://youtu.be/7c5m1UwsCeY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Днес ви споделяме един от нашите “тайни” епизоди, стандартно резервирани само за поддръжниците ни в Patreon. В него водещ е Васил Лозанов, а негов гост е писателят и преводач Владимир Полеганов. Те се пускат по гребена на вълната на културата и разговарят за фантастичния жанр и Тед Чанг - един от най-високо оценяваните съвременни фантасти, чието перо чертае интересни траектории и подчертава бъдещи проблеми. Как да чуеш гласа на автора и да го пренесеш на друг език е един от въпросите, които засягат. Обсъждат и творческия път на Владо като български автор в полето на фантастиката. Особено внимание е посветено и на дебютния му роман – “Другият сън”. За какво още разговарят Васко и Владо Полеганов, чуйте в епизода! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/550/ Гледайте на видео: https://youtu.be/IMMV6CVuxaM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Орест и защо го гонят Ериниите? - С какви точно убийства (sic) се занимава „приложната хуманитаристика“? - Защо му е на Аполон да иска смъртта на Клитемнестра? - Колко лошо е да убиеш съпруга си? - Как новите богове (Зевс и неговото потомство) налага своите закони над старите хтонични божества (Уран) ? - Защо Атина се страхува да правораздава? - Какво стои зад писъците на Ериниите? - Каква е разликата в съдбата на Едип и съдът над Орест? - Има ли „предаване“ на правосъдието от боговете на хората? - Какво се случва в Ареопага? - Каква е ролята на клетвата в живота на юристите? - Могат ли законите да заменят да заменят кръвожадността? - Трябва ли да се страхуваме от закона? - С какво може да бъде подкупено желанието за отмъщение? - Кой мълчи зад правото? „Орестия“ е антична трилогия, поставена от Есхилпрез 458 г. пр.н.е. и съставена от три части: „Агамемнон“, „Хоефори“, „Евмениди“. Тя е единствената трагедия от Античността, която е достигнала в пълния си вид до нас. Есхил проследява съдбата а потомците на Артей, а нашият разговор се съсредоточава върху третата част (Евменидите), където се разиграва съдебен процес срещу Орест, убил майка си Клитемнестра за това, че е убила великия войн Агамемнон – съпруг на Клитемнестра и баща на Орест. Събудените от предсмъртното проклятие на Клитемнестра Еринии започват кръвожадното си преследване срещу Орест, но Аполон, който е поискал отмъщението от Орест, се застъпва за него и организира съда пред сестра си Атина. Какво се случва а този процес и как той е свързан с начина, по който днес търсим справедливост, може да чуете в разговора. === Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема„Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/549/ Гледайте и на видео https://youtu.be/hEjH6SEZG44 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Броколите, брюкселското зеле, зелето, карфиолът имат уникални хранителни стойности и ние ги възприемаме като отделни зеленчуци. А всъщност произлизат от едно и също растение - Brassica oleracea. Освен за “бащата на салата” Никола и Петко разговарят за якутските коне от мразовития север, които са претърпели невероятни биологични трансформации, за да оцелеят при изключително ниските температури. Прочути със своята издръжливост, тази дребна порода коне са придобили способността да забавят метаболизма си и да намалят топлината на тялото си и така да оцеляват при температури от - 90 градуса. В този епизод еволюцията не спира да изненадва Никола и Петко и те продължават с намерен нов вид риба, наречен “gar”, който се развива по-бавно от всички останали – група риби. Според учените геномите на “gar” се променят толкова бавно, че два вида gar, които са се отделили един от друг преди повече от 105 милиона години, все още биха могли да се кръстосат и да дадат плодородно потомство. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/548 Гледайте и на видео: https://youtu.be/uh07zVFenFw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

The episode is in English – scroll down for the English description. Какво могат да ни научат приказните герои за сигурността и безопасността ни в дигиталния свят? Как Спартак запазва анонимността си? Използва ли Пепеляшка двуфакторна автентикация? По тези теми Никола и Кив разговарят с Лука Вигано лектор на Ratio Forum. Лука е заместник-декан и ръководител на групата по киберсигурност в Кралския колеж в Лондон. Неговата работа се фокусира върху формални анализи на киберсигурността. Лука също така е драматург, автор на кратия филм “The First”, в който тестът на Тюринг е обърнат наопаки по интересен начин. Той успешно слива наука и изкуство за да обясни сложни концепции чрез познати и лесни за възприемане истории. In English What can fairytale characters teach us about security and safety in the digital world? How does Spartacus keep his anonymity? Does Cinderella use two-factor authentication? We discuss these topics with Ratio Forum guest Luca Vigano. Luca is a Vice-Dean and Head of Cybersecurity Group at King’s College London. His work focuses on formal analyses of cyber security. Luke is also a playwright, and author of the short film "The First", in which the Turing test is turned on its head in an interesting way. Luke successfully merges science and art to explain complex concepts through familiar and easy-to-grasp stories. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. За госта Лука Вигано е преподавател в Департамента по информатика на King’s College London във Великобритания, където завежда Групата по киберсигурност. Неговата работа се фокусира върху анализа на киберсигурността, където не се ограничава само с формални подходи. Той изследва как различни произведения на изкуството могат да бъдат използвани, за да обяснят сложни термини и как формалните обяснения могат да се комбинират с различни форми на сторителинг. Лука Вигано беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2024. Ако искате да чуете още интересни неща за киберсигурността, както и за космически хабитати и зараждането на живота, може все още да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието https://ratio.bg/spring/. About the guest Luca Vigano is a Vice-Dean and Head of Cybersecurity Group at King’s College London. He is a professor of Computer Science, focusing on formal methods to prove systems security. On the informal side, Luca has a fun way of explaining security through fairy tales, and you would get to hear how the Cinderella tale can be used to explain two-factor authentication to anyone. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/547 Гледайте и на видео: https://youtu.be/f7BR-ZlOjTc Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support