Ratio Podcast

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Защо Сократ не харесва Омир? - Добре формиран ли е Платон? - Има ли всъщност Платон проблем с изкуствата? - Кои са противоречията на Платон? - Трябва ли философите да плачат? - Има ли отделна идея (форма) за ноктите (абектите)? - Кой е прав: Платон или Аристотел? - Каква е връзката между полиса и душата? - Щастливи ли са стражите на града? - Какво (не) може да отрази огледалото на литературата? - Съществуват ли призраци? - Общи ли са мъжете в идеалния град-държава? - Феминист ли е Платон? Държавата е един от най-представителите диалози на Платон. Тя поставя много въпроси, сред които въпросът за доброто, справедливостта и силата на идеите (формите). Глава Х захваща важната тема за изкуството и ползата от него – има ли такава и защо всъщност поетите трябва да бъдат заменени от философите. В днешния разговор захващаме именно въпроса за мястото на изкуството в идеалния полис и за противоречивото отношение на Платон към поезията. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/576/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/3JTsOH6Wzk4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

250 хил микропластмасови парчета има във всяко шише! Тези микрочастици събират и много други вещества, които се използват при производството на пластмаса като например пластификаторите. Едни от тях са т.нар. PFAS (polyfluorinated alcohol substances) и са заслужили името “forever chemicals”. Какво представляват тези Forever chemicals и защо всъщност са вечни е главният въпрос, който обсъждат Никола, Петко и Наско Стаменов в днешния епизод. Разговарят за тяхното въздействие както върху човешкото здраве, така и върху живите организми. - В кои продукти от ежедневието ни е открито наличието на PFAS? - Какви са научните данни към момента? - Какво представлява микропластмасата? - Какво е въздействието на PFAS върху природата и можем ли да я спасим? - Какви са стъпките пред нас, за да намалим употребата им? Това са само част от въпросите, които повдигат в този епизод посветен на пластмасата около нас и вътре в нас и резултата за природата и нашето здраве. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/575 Гледайте и на видео: https://youtu.be/g8uCzNe2Xz4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Филоктет и защо е нужен на гърците? - Каква е причината за раната на Филоктет? - Защо Филоктет мрази Одисей? - Какво ще научи Неоптолем от Одисей? - Трябва ли да се казва цялата истина? - Как моралът се отнася към казването на истината? - Кое оправдава лъжата? - Помага ли приятелството на оратора? - Какво може да върне един прогонен човек обратно в общността? - Кой убеждава Филоктет? - Кой е митичния съдия Херкулес (Дуоркин)? - Винаги ли стрелата на правото улучва целта? - Съществува ли една истина? - Коя е алтернативата на лъжата? - Какво представлява Deux ex Machina? - Дали Херкулес всъщност не е преоблеченият Одисей? Филоктет е ухапан от змия и незарастващата му воняща рана е станала причина да бъде изоставен на необитаем остров от своите другари гърци, ангажирани със спечелването на Троянската война. Оказва се обаче, че неговият лък е необходим за сразяването на Троя. Одисей и Неоптолем са поели тази задача и се опитват по различни начини да вземат лъка на Филоктет – било като го измамят, или пък като го придумат, а съществува и вариант – да го принудят с физическа сила. Какво всъщност става между Одисей, Неоптолем и Филоктет и каква е ролята на появяващия се в края на пиесата Хергулес. === За госта Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/574/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/bcRSJXL3V8U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В днешния епизод Никола, Петко и Бойко Неов разговарят за бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и ефекта от тях. Обръщат специално внимание на причините при подбора на градовете цели и не пропускат да споменат нашумелия през миналата година филм "Опенхаймер". Обсъждат и разликата между двете бомби с интересни имена “Малкото момче” и “Дебелака”. Първият в света ядрен тест известен с името Тринити, сеизмични бомби и тиквени бомби, военно-въздушната мощ на отделните държави са теми, които също присъстват този взривоопасен епизод. Епизодът е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/573 Гледайте и на видео: https://youtu.be/RVEuV98LbjQ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Вдъхновени от заобикалящата ни природа, но с поглед отвъд хоризонта на нашата планета, понякога мечтаем и измисляме каква ли флора и фауна ни очакват в непознатите ширини на космоса. Дали ще прилича на това, което вече познаваме, или ще бъде нещо съвсем извънземно - толкова, че изобщо да не го разбираме? Този епизод на inter alia е малко по-различен: вместо да обсъждат една тема през различни културни проявления, Васко и Ники говорят за хитовата анимация Scavengers Reign (2023) и различните еко и човешки теми, които се откриват в нея. - Как изглежда чуждата екосистема на планетата Веста? - Какви паралели с познатия живот можем да направим? - Какво символизират някои от имената в сериала? - Какви отношения с природата въплъщават героите? - Кой ключов социален елемент отсъства в първия сезон? Внимание: епизодът изобилства от спойлери! Ако не искате да научите сюжета и съдбите на героите предварително, препоръчваме да гледате Scavengers Reign и едва след това да ни чуете. Но и да решите първо да слушате разговора, вероятно все пак ще се насладите на епизодите по един може би по-различен начин. Както винаги, ако желаете да продължим да съществуваме щастливо в дигиталната екосистема, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/572/ Гледайте на видео: https://youtu.be/YLceWUO6vHU

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Лакан и защо е любимец на филолозите? - Защо Лакан пише трудно и неразбираемо? - Какво (за Бога!) означава, че „достоверността на свидетеля е качулката, с която приспиват критиката на свидетелството, като я заслепяват“? - Каква е разликата между въображаемо, символно и реално? - Защо се надбягваме с „малкия друг“? - Трябва ли да има огледала във фитнеса? - Каква е разликата между Аз-а и субекта? - Как езикът зачертава субекта?? - По какъв начин е възможен достъпа до реалното? - Каква е разликата между многовибрантното „р“ и „еднократното“ „р“? - Ще ги разберем ли японците? - Кой е Дюпен и как се отнася към Шерлок Холмс и Джейм Бонд? - Защо трябва да си плащаме на псисоаналитиците? - Какво представлява нервната кашлица? - Майката ли е фалосът? Жак Лакан е френски психоаналитик с важни приноси към философията и литературната теория. Води семинари в Париж ежегодно от 1953 до 1981 година, вторият от които има за свой повод разказа „Откраднатото писмо“ на Едгар Алан По. Целта на днешния разговор е както общо представяне на идеите на Лакан по един разбираем начин, така и разкриване на значението на езика в психоанализата. До каква степен редът на символното (езикът) е успял да захване интимния свят на субекта и какво всъщност се крие зад образа и въображаемото, са само част от въпросите. Какво се крие зад откраднатото писмо и как то е свързано с „чистото“ означаващо на парите ще разберете от разговора. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/571/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/yrdmyHPM1cs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Covid отново се завърна и се оказва, че през юни и юли вълната е била много по-висока в сравнение с миналото лято. Петко и Никола разговарят за причините за увеличаването на заболяемостта, за различните варианти в които този вирус мутира и за нещата, които можем да направим сега, за да избегнем по-голям пик през есента. Обсъждат и клинично изследване в Южна Африка и Уганда, което показва, че ако два пъти в година профилактично се инжектира новоткрит медикамент на младите жени, те успяват на 100% да се предпазят от ХИВ инфекция. В епизода ще чуете още кой е най-редкият бозайник на света и защо любимото за малки и големи занимание - копаене на дупки на плажа, може да бъде смъртоносно. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/570 Гледайте и на видео: https://youtu.be/LrHFd5c2UjU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Какво ни позволява да наречем нещо “живо”, а друго “мъртво” ? Какво ни прави живи и от какво зависи дали ще останем такива? Това са част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив със Спас Керимов. В епизода ще чуете и за опитите на науката да създаде изкуствени клетки, тъкани и съзнание, както и за възможността да се използват живи материали в строителството. Никола и Кив обсъждат и най-новото начинание на Спас Керимов, свързано с изваждането на въглерода от въздуха. Търсят пресечната точка на човекоцентричното и холистичното, там, където се преплитат сложните отношения между човека, технологиията, природата и космоса. Как може да се говори за генна модификация и в същото време да се реферира към отделни случки в Париж по време на Бел епок, ще разберете като изслушате епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/569/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/XTWCoha7IqM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Стилиян Йотов и Стоян Ставру обсъждат: - Надценен ли е консенсусът? - Как постигаме съгласие? - Лошо ли е, когато отстъпваме? - Какво е мястото на конфликтите в подредения космос? - Защо се борим с другите? - Какво има да ни каже Фройд за конфликтите в семейството? - Какво представлява конфликтът между класите? - Съществува ли класа, която ще сложи край на конфликтите? - Къде свършва генеративния потенциал на конфликта? - Как достигаме до съгласие? - Съществува ли момент, след който не можем да постигнем съгласие? - Може ли конфликтът да бъде решен от… умората? - Как решаваме дали да гласуваме на изборите? - Трябва ли ни краен срок, за да можем да решим една етическа дилема? - Какъв е опитът на правото с решаването на конфликти? - Възможна ли е медиацията? - Защо не стигнахме до „замразените“ конфликти? Разговорът е за ролята на конфликта в света на хората. Въпреки че повечето от философите, които са посветили време на теорията на конфликта, са търсили начини за неговото преодоляване, съществуват и такива, които смятат, че човешкият модус на съществуване е агонистичен. Конфликтите са неизбежна част от взаимодействието между хората и няма „реалистична утопия“, в която да избягаме от тях. Достатъчно е да дадем един единствен пример: брачният живот :) Човечеството е открило и може би предстои да открие и много нови начини не толкова за решаване, колкото за справяне с конфликти. Навлизането на конфликтите като форма на морално аргументирано зрелище в политиката поставя по нов начин въпроса за това дали и за какво да се борим. === За госта Проф. Стилиян Йотов е български философ, доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.Автор на книгите „Справедливост и респект“ (2001), „Равенство и егалитаризъм“ (2004), „Етика и мултикултурализъм“ (2004), „Хабермас и претенциите на автономията“ (2006), „Човешко достойнство и права“ (2016), „Благородство или благотворителност (2018). Преводач на текстове от И. Кант, Ю. Хабермас, Т. В. Адорно, М. Хоркхаймер, З. Кракауер, В. Бенямин Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/568/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/tnb1pan4U1c Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Олимпийските игри в Париж вече са зад гърба ни и Никола и Петко поглеждат към следващите. Всяка Олимпиада може да добавя малък брой допълнителни спортове към своята програма. Париж 2024 например включи към олимпийските игри сърф, спортно катерене, скейтборд и брейк денс. Кои спортове обаче Международният олимпийски комитет не допуска за Летните олимпийски игри през 2028 г е един от въпросите, които обсъждат в епизода. Освен спортните теми, Никола и Петко не пропускат да засегнат интересни новини свързани с Космоса. - Ще превози ли SpaceX екипажа на Boeing Starliner у дома? - Поставят ли приоритет на безопасността от НАСА? - С какви проблеми се сблъсква мисията Артемис 4? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/567 Гледайте и на видео: https://youtu.be/3DBa6XOP_IA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/