Ratio Podcast

В първия епизод на Pop Script писателят, кинокритик и водещ Благой Д. Иванов разговаря с журналиста Владислав Апостолов и фотографа и визуален артист Ивайло Петров за две драстични промени в изкуството и технологиите, като дискусията им най-вече е фокусирана върху киното и фотографията. Аудиовизуалните зрелища претърпяват фундаментална революция в края на 80-те години на XX век – аналоговите stop-motion и go-motion анимации се превръщат в CGI, наследството на Уилис О‘Брайън, Рей Харихаузен и Фил Типет е надградено чрез комптютърно генерираните изображения от магьосници като Денис Мюрън, класиките „Кинг Конг“, „Язон и аргонавтите“ и „Империята отвръща на удара“ са последвани от „Бездната“, „Терминатор 2: Денят на Страшния съд“ и „Джурасик парк“, киното преминава от аналоговата и kinda ограничаваща лента към необятния, безобразно гъвкав и привидно безкраен откъм възможности цифров свят... а процесът е необратим. Или не съвсем? През XXI век обаче идва ново предизвикателство – предизвикателство и в технологичен, и в творчески, и в естетически, и дори във философски, че и в морален план: появата на AI „изкуството“. Човечеството е изправено пред парадигма, към която не е ясно дали и как ще се адаптира. Именно това са посоките на дискусията между Благой, Владислав и Ивайло, а основните засегнати точки са: • Преходът от stop-motion през go-motion до CGI • Обзор на скока от аналогова към дигитална технология – предимства, недостатъци • Ефект на дигитализацията върху естеството на визуалните изкуства–кино, фотография, даже и изобразително изкуство • Носталгията към плочите и лентата • Бумът на AI изображенията • Изкуството на изкуственото изкуство – изкуство ли е изобщо? • AI e модел, към който е нужно да се приспособим, но дали е възможно? • Подмладяването и възкресяването на личности и персонажи: „да“ или „не“? • Криза на автентизма – какво крие бъдещето? ### Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/pop-script-1/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/WiYLx6I40gs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат: - Защо вероизповеданията се регистрират? - Кои са „алтернативните православни общности“ и в частност старостилците? - Какъв е проблемът с календара? - Съществува ли „наднационално универсално канонично право“? - Защо Българската патриаршия съществува преди българската държава? - Кой е виновен: ВКС, Европа или Законодателят? - Закъснели ли сме с промените в Закона за вероизповеданията? - Може ли законът да бъде чудовище или какво може да правим с децата, родили се с чудовищен вид? - Как го правят в Гърция? - От какви данъци е освободена Църквата? - Трябва ли да броим вярващите? - Защо е регистрирана Истинно православната църква? - Какво представляват „православните фондации“? - Кои са особеностите на „балканският секуларизъм“? „Признаването на качеството на юридическо лице на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ не нарушава правото на лицата свободно да се сдружават: както това на източноправославните християни, така и на инославни християни и такива, които изповядват друга вяра.Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на Българска православна старостилна църква биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ и нейните членове.“ – това реши Върховният касационен съд през декември 2024 г. Решението му стана повод за бурни политически реакции и законодателен активизъм. Може ли да има друга църква освен Българската патриаршия, която да се казва „православна“? Трябва ли държавата да спира „самозванците“ и съдията да проверява спазването на 9-ия член на Никео-цариградския символ на вярата? До къде стига подкрепата на държавата в отношенията й с Църквата? И най-вече представлява ли регистрацията на вероизповедание някакво признание на автентичността и легитимността на една религия? Ето тези въпроси, породени от актуалната ситуация в страната, бяха в основата на настоящия разговор, който търсеше и преход към по-общите перспективите на връзката между държавата и църквата. ### Представяне на госта: Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ. ### Допълнителни бележки към епизода: podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-214/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/v1P8zeoSNKc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Най-интересното от света на науката през 2024 г. е в основата на днешния епизод. Никола и Петко разговарят за притеснителния факт, че 2024-та се нарежда като най-горещата година в писаната история. С глобално затопляне, което премина критичния праг от 1,5°C над прединдустриалния период, станахме свидетели на покачващи се нива на океаните, топящи се ледници и екстремни климатични явления. Преминават към исторически пробив в медицината – първото одобрено лекарство, което може напълно да предотврати заразяването със СПИН с еднократна доза на всеки шест месеца. Тази терапия може да промени играта в борбата срещу вируса и да доведе до глобален спад в новите случаи на ХИВ. Не пропускат и археологическите сензации – с помощта на LIDAR технология беше открит изгубен град на маите, а изкуственият интелект разшифрова обгорели папируси от Херкулан, запечатали истории от времето на Древен Рим. Какво още се случи в света на науката през 2024 г. чуйте и вижте в епизода. ### Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-241/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/5LaYlrHAFTs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво се случи през последните месеци в света на технологиите е в основата на днешния епизод! Никола и Кив разговарят за плановете на Starlink да свърже мобилни телефони директно със своите сателити и разискват значението му за потребителите в Украйна и света. Обсъждат мощния инструмент за генериране на кратки видеа от текстови описания - OpenAI Sora. Не пропускат да засегнат и темата за спорната програма на Meta за AI профили и новите правила за съдържание във Facebook, които предизвикаха бурни реакции. Има опасност да се почувствате малко в роман от дистопичната научна фантастика, която става реалност: насекоми, превърнати в киборги и тяхната уникална роля в бъдещите мисии. Гледайте, за да научите повече за тези иновации и как те оформят света около нас! === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-24/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/kdhUJWB5CnY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Константин Василев (КИВ) и Стоян Ставру обсъждат: - Какви дефиниции има за кокетството? - Винаги ли е свързано кокетството със секса? - Каква е целта на кокетството? - Как интимните връзки стават обект на рационализация (Вебер)? - Възможно ли е кокетно поведение без физическа близост? - Игра или власт е кокетството? - Могат ли големите езикови модели да кокетничат? - Какво представлява Replika? - Как можем да развием дигитален нарцисизъм? - Какво се случва, когато наречеш дигиталния си компаньон „емоционален паразит“? - Възможни ли са приложения, в които ИИ осигурява емоционална и психологическа подкрепа? - Защо един човек би предпочел да общува с „дигитален партньор“ вместо с физически реално човешко същество? - Може ли Replika да се използва като тренажор? - Как дигиталните компаньони могат да ни помагат в опитите за саморефлексия? Днес Vox Nihili посреща Агент 001, за да провери дали философията и компютърните науки могат да си говоря, без „разбирането“ да заличава спецификата на едната от тях. За целта „сблъскахме“ две не-произволни дефиниции за кокетството. Може да застанете на страната на едната от тези дефиниции или а запазите стратегически неутралитет до края на разговора. Но дали ще успеете с второто… докато дискутиращите ви объркват с непоследователните се отговори на все по-неясно формулирани въпроси: Може ли да „разомагьосаме“ кокетството и има ли цел кокетката? Какъв е ефектът от симулирането на интимност и живеем ли вече в света на „студените“ емоции и дори на „а-емоционалната“ симпатия? Как изкуственият интелект и големите езикови модели ще променят социалната динамика на „любовната игра“? Слушайте ни :) === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-213/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/Cgo1XP1RQQ8 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В днешния епизод Никола и Петко се отправят в Космоса, за да ни преведат през най-интересните космически събития от 2024 година. Разговарят за драматичната история на Starliner – тестовата мисия на Boeing, която трябваше да докаже, че компанията може да превозва астронавти до Международната космическа станция. След откази на маневрени тръстера и течове в системата, мисията на двамата астронавти се удължи до три месеца, а накрая NASA реши да ги прибере обратно на Crew Dragon. Голям удар за Boeing, който поставя бъдещето на Starliner под въпрос. Продължават с мисията на Chang’e 6, китайският апарат, който за пръв път донесе проби от обратната страна на Луната – ценен научен ресурс, който може да даде нова светлина върху вулканичната история на нашия спътник. Китай сподели пробите с международни учени, което е обещаваща крачка към бъдещо сътрудничество. Не пропускат и вълнуващата мисия Europa Clipper на НАСА, която е насочена към изследване на Европа – една от луните на Юпитер. Учените предполагат, че под ледената ѝ повърхност се намира огромен океан от вода, което я нарежда сред най-вероятните кандидати за наличие на живот в Слънчевата система. Какво още ви очаква в космическата хроника за 2024, ще разберете като чуете епизода. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. Техният софтуер управлява съхранението на данните в големи облачни инфраструктури в над 30 държави на четири континента, като осигурява скорост и надеждност, които преди са изглеждали невъзможни за постигане. Ако търсите работа, която ще ви даде възможност да създавате нещо уникално в световен мащаб, да решавате сложни технически предизвикателства и да работите с изключително талантливи хора, StorPool в момента търси нови попълнения в екипа си. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на https://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-240/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/eKh-yKlT9OM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Диана Манолова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой кой е в сериала The Leftovers? - Кое е в основата на човешкия живот пред факта на необяснимото: отчаянието или надеждата? - Как изчезват хората в живота ни? - Могат ли ритуалите да носят утеха и как се произвежда смисъл? - Какво можем да направим от чувството за вина? - Каква е ролята на животните: кучета, елен, щурче, славей, гълъби, козел…? - Прекалили ли са със символите? - Има ли въпроси, които не могат да бъдат решени? - Какво могат да направят хората със своите демони? - Има ли граници абсурдът? - Будизъм или християнство? - Кой е най-истинският герой в TheLeftovers? - Кажете нещо за Кевин? Сериалът „The Leftovers“ (2014–2017), създаден от Деймън Линделоф, е вдъхновен от едноименния роман на Том Перота. В него се разказва за различните начини, по които хората се опитват да се справят с последиците от мистериозно събитие, известно като „внезапното заминаване“, при което 2% от световното население (приблизително 140 милиона души) изчезват без обяснение. Действието започва три години след това събитие, когато хората по света все още се опитват да се справят с травмата, скръбта и липсата на смисъл. В този епизод разглеждаме различните теми, поставяни в 28-те епизода на сериала. Ако мислите, че не можем да ви изненадаме – гледайте ни :) === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-212/ Гледайте на видео: https://youtu.be/5wl0q2wSu6A Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как модерните технологии трансформират класическите измами като Понци схеми? В този епизод Никола и Кив заедно с журналиста Николай Стоянов се потапят в света на бързите, лесни пари и финансовите измами. Анализират знакови случаи като глобалната измама OneCoin и пирамидата BETL. Разговарят за начините, по които крипто технологиите улесняват анонимността и мащаба на тези измами и създават нови “индустрии” от серийни пирамиди и вторични измами. Епизодът предупреждава за опасностите от "click a button" приложенията и подчертава нуждата от осведоменост и предпазливост, за да се избегнат финансови капани. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-23/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/Vx7ZTxMmOoU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представляват „зоните“: от Зона Б5 (в София) през Зона Х (на Вандърмиър) до зоните за паркиране? - Как се държат зоните в литературата и в правото? - Има ли ги зоните на картите? - Защо ни плаши „безразличната“ природа? - Какво представляват „хиперобектите“ и „тъмната екология“ на Тимъти Мортън? - Как един човек се превърна в… кръстопът? - Какви абекти се изхвърлят след пикник и какво можем да правим с неща, които не разбираме? - Има ли граници човешкото разбиране? - Как Марс промени цвета си: от червен през зелен към син (Ким Стенли Робинсън)? - Каква е разликата между колонизация и тераформиране? - Какво представлява новия жанр „анти-дистопия“? - Къде ни води провала на антропоцентризма? - Може ли да разказваме от името на дърветата? - Как се различава Гея на Латур (критичната зона на живота) от Зона Х на Вандърмиър (критичната зона на анихилация)? - Какво представлява разбиране с участие? В този епизод разказахме за много и различни зони, разказани от фантасти през последните 70 години. От Соларис до Зона Х търсихме границите на онова, което може да бъде разбрано от човека, и начините, по които хората се опитваме да удържим последиците от провала си да картотекираме реалността. Пространството и времето понякога ни подлудяват, запазвайки пълното си безразличие към нашата (човека) уникалност. Какво ни остава тогава, освен да се откажем от представата за собствената ни ценност? Или пък да се предадем на мистичното? Как литературата превръща зоната на езика в поле, в което силите разместват ясните позиции на субекта и обекта, за да ни разкрият онтологичното непокорство на света. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-211/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/KGndp3XMchk Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е Медея и как е свързана… с парната баня? - Що за сделка е бракът? - Какво е положението на жената в гръцките полиси? - Каква е „логиката“ на семейния скандал? - Защо Язон иска да напусне Медея? - Да къде може да стигне отмъщението? - Има ли оправдание Медея? - Каква е рецепцията на Медея в България? - Съществуват ли други прочити на „Медея“ освен феминистките? - С какво Еврипид се отличава от Есхил и Софокъл? - Какво е мястото за лудостта в трагедията? - Защо Медея получава „божествена закрила“? - Какво представлява „синдромът на Медея“? - Колко Медеи има? - Кой определя „къде ще падне зара“, когато се на ръба? - Нуждае ли се правото от Deus (l)ex Machina? - Каква е ролята на хора? „Медея“ на Еврипид е трагедия, в която се представят темите за предателството и отмъщението на Медея. Изоставена от съпруга си Язон, който се жени за дъщерята на коринтския цар, Медея изпитва дълбока болка и гняв. В своята решителност да отмъсти, тя убива новата невяста на Язон и царя, но не спира до тук, а погубва собствените си деца, за да нарани Язон. Можеше ли Медея да спаси децата си и трагедията да има щастлив happy end вместо Deus ex Mahina? Защо въпреки нечовешката си постъпка, Медея ни е близка и ни вълнува дори и днес? Кои са тъмните кътчета в нашата психика, в която дремят Ериниите? Слушайте ни. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-210/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/Ph2W8D9dzl8 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/