Ratio Podcast

В този епизод на Vox Nihili обсъждаме как можем да увеличим интелигентността: природна, технологична и емоционална, на града. Любо и Стоян обсъждат заедно с Георги Пенчев: — Какво точно означава един град да е умен? — Има ли „умни“ села? — Как дигиталните близнаци (двойници) ни помагат да създаваме умни градове? — Какви сензори има в София? — Трябва ли градското осветление да се включва автоматично на всяко слънчево затъмнение? — Защо Uber не е част от умния град… или е? — Умен ли е „Зеленият“ град? — Как формата на собственост: частна или публична, разпокъсана или централизирана, влияе върху „интелигентността“ на един град? — Може ли градът да бъде единна енергийна (еко)система? — Можем ла да преборим корупцията с изкуствен интелект? — Какво означава един град да е самоуправляващ се: буквално? — Каква е разликата между красивия, умния и хубавия (добрия) град? — Кои са тъмните страни на Умния град? — Какви нови бизнес възможности се откриват, когато един град се опитва да поумнее? С Жоро Пенчев разгледахме различните версии на понятието за умен град, за да установим, че умният град се нуждае не само от софтуер (оптимизирани с помощна на код процеси) и хардуер (правилно изградена и поддържана инфраструктура), но и от… умни хора. Какво ще стане обаче, когато самият град стане по-умен от хората в него и решава сам (вместо кмета и общинския съвет) как трябва да се живее в него? Да това и за още много други „умни“ теми разговаряхме в този епизод. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/367 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Свикнали сме да мислим за радиацията като за нещо вредно, но как тя може и да лекува? Учени имплантират радиоактивен източник като начин за борба срещу рака на панкреаса – и резултатите изглеждат обещаващи. В първия обзорен епизод за годината, Никола и Петко обсъждат още: — нов метод за контрацепция без хормони; — редактирани с CRISPR Т-клетки срещу левкимия; — синдромът на неукротимата коса?! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/366 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Както подобава на сезона, този път Vox Nihili поглежда към доброто – разбира се, през нашата си призма. Любо и Стоян обсъждат: — Трябва ли да даваме по 50 стотинки на просяците и това добро дело ли е? — Каква е разликата между етиката на добродетелите (Макинтайър) и етиката на добрите дела (Сингър)? — Какви следва да бъдат мотивите ни, когато правим добро? — Къде живее доброто: в сърцето или в мозъка? — Каква е разликата между „аналитичното“ и „синтетичното“ добро? — Има ли значение доброто намерение или всичко зависи от крайния резултат? — Добро „тук и сега“ или добро в далечното бъдеще? — Добрата дума форма на добро ли е? — Може ли доброто да е „най-обикновено“ или се нуждае от план? — Чудо ли е доброто или става въпрос за особена форма на морално воайорство? — Каква е връзката с доброто на т.нар. „бизнес ангели“? —Как разбираме, че една постъпка е израз да доброто? — Защо Другият е толкова важен в етиката? — Какво представлява Етика 4.0? — Какъв му е проблемът на Стоян с инвеститорите и „производството на добро“? — Как доброто от субект се превръща в проект (Бул-Чун Хан)? — Какъв му е проблемът на Любо със „спонтанното добро“? Разговорът трябваше да бъде друг. Но човек прави планове, а Господ му се смее. Идеята ни беше за договор за т.нар. „ефективен алтруизъм“ и за „лонгтермизъм“. Всъщност говорихме за това как човек прави добро, защо го пожелава и какви са резултатите на това желание. Противопоставихме различни концепции за това как трябва да изглежда доброто и може ли то да бъде степенувано и околичествено. Спонтанната емоционална реакция на чуждото страдание беше противопоставена (неоснователно) на хладния добротворящ разум. Епизодът стана дълъг, но пък за сметка на това… и скучен :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/365 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Сладко, солено, кисело... в този специален епизод на Ratio подкаста ни има всичко! Ще говорим за вкусовете – това особено важно човешко сетиво. Ще чуете повече за 6-ия основен вкус, как изобретяваме вкусове и каква е ролята на вкуса от еволюционна гледна точка. Предупреждаваме ви: епизодът може да доведе до засилено слюнкоотделяне! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/364 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Водещите на Ratio Podcast се събират около масата, за да ни споделят "разкази от 2022". Епизодът обхваща разнопосочни теми, започвайки от простия въпрос "Какво ни направи впечатление тази година?" Това доведе до: — дискусии за разказа като водещ начин за обяснение на света; — преглед на кино-разказите от годината; — серия препоръки за книги, с които да наваксате през новата година, ако сте ги пропуснали. Желаем ви весели празници и се надяваме този един час, прекаран около масата с нас, да ви хареса! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/363 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Последното пътуване на човечеството до Луната завърши успешно. Мисията Artemis приключи с приводняване на космическия кораб Орион на 11 декември. Никола и Петко говорят повече за нея и от тях ще чуете още за топлинния щит на Орион, далечната ретроградна орбита, и още мисии до Луната. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/362 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Говорили сме за София и друг път, но все през призмата на това, което тя днес ни казва. А столицата ни, макар и да не старее (ако се вслушаме в мотото ѝ), съществува отдавна и се променя, расте, помъдрява. В този епизод на inter alia се гмуркаме назад в миналото, преди 1944 г., в магическите обятия на една София, която просъществува кратко, но паметно. Водач в това пътуване е Виктор Топалов - краевед и изследовател на историята на българската столица. С негова помощ ще обходим на думи някои от най-емблематичните места и ще чуем за някои от по-важните хора, чиито имена не бива да оставяме да избледняват в мъглявата ни памет. === Ако харесвате това, което правим, подкрепете ни на ratio.bg/support. Допълнителни бележки от епизода ще намерите на ratio.bg/podcast/361

Днес ще говорим града, интимно. Любо и Стоян са в компанията на Любомир Георгиев, с когото обсъждат: — Кога едно село става град? — Кога един град се разделя на райони? — Има ли разлика между София и останалите градове в България? — Възможно ли е местното самоуправление в рамките на квартала? — Кой държи хранилката на българските общини? — Какво ни казва проблемите в етажната собственост относно плановете за развитие на местната демокрация? — Как бюрокрацията уби агората? — Кой стои зад кмета? — Каква е разликата между клиентът и гражданинът? — Има ли в общините хора, които служат? — Какво е разликата между автоматизацията (на хората) и дигитализацията (на общината)? — Има ли критерии, по които се мери успехът на градовете? — Може ли селата да дадат нещо на градовете? — Какво представлява инициативата на зелените градове? — Градското централно планиране работещ модел ли е или промени чрез итерации може да е оптимално? Ще обсъждаме какво представлява градът, как се менажира той, как се изграждат общества в него. Разговорът започна с цифри и завърши с мълчание. Това беше и причината да е един от малкото с вокс нихили „неща“ с положителен край. Поговорихме за градовете и селата, за гражданите и селяните, за това какво може да открием и какво няма да намерим в градовете. Видяхме защо една община не може да фалира, и как кметът зависи от общинските съветници. Градът дава и взема, ето как: слушайте в епизода. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/360 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод поглеждаме към един от ключовите спесимени на софийското културно наследство: жълтите павета. За да говорим за тях, на гости ни е проф. Александър Караманов – професор по физикохимия, химично инженерство и химия на материалите. Той е член на мултидисциплинарен екип от учени, които са анализирали структурата и състава на жълтите павета, за да разкрият тайни зад техните изумителни характеристики. С проф. Караманов обсъдихме: — Какво е специалното на жълтите павета от физична и химична гледна точка? — На какво могат да ни научат унгарците за тях? — Колко вида жълти павета има всъщност? — Какъв е оптималният начин за редене на жълтите павета? — Можем ли да произвеждаме жълти павета у нас? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/359 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В новия епизод на Vox Nihili говорим за бедствията. Станимира Николова е на гости на Любо и Стоян, а тримата обсъждат: — Какво представлява бедствието? — Увеличава ли се чувствителността на хората към бедствията или… на никой не му пука, докато не стане жертва на бедствие? — Вулкан ли е Витоша? — До къде стигат отговорностите на държавата/общината? — Как бедствието се превръща в туризъм (Венеция)? — Какво може да научим от Нидерландия? — Какво е връзката между промените в климата, оползотворяването на водата и градовете „гъби“? — Как бедствията са свързани с града? — Защо е трудно да се създават карти на възможните пожари? — Защо Вселената е едно огромно бедствие? — Има ли някой интерес от бедствия? — Как се определя бюджет за справяне с бедствия? — Привличат ли ни бедствията и има ли място за дивата природа? — Какви бедствия ни очакват в бъдеще? Разговорът, както винаги, премина полу на шега, но изцяло сериозно. Започнахме (и завършихме) със Закона и легалната дефиниция за бедствие. Разграничихме бедствията от авариите, от пандемиите и от тероризма (можеше и още), проблематизирахме част от понятията (не съвсем), но в крайна сметка се съгласихме, че друг е виновен (напълно). Ако искате да разберете кое е най-често срещаното бедствие в България и защо земетресенията създават историчност, слушайте настоящия епизод, който сам по себе си е част от повтарящото се почти всяка седмица бедствие от думи, известно още като Vox Nihili :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/358 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support