Ratio Podcast

В този епизод Петко и Никола тръгват по следите на едно убийство! Учени се опитват да разгадаят причината за смъртта на Лудвиг ван Бетховен, използвайки кичури коса на над два века. До какви изводи са стигнали ще чуете в епизода. Освен за това, в подкаста говорим още за: — нов излекуван пациент от HIV, — вредите от кръстосването на крака, — отвратени стомаси. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът се излъчва с подкрепата на Ozone.bg. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/397 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Ива Мечкунова и Стоян Ставру обсъждат: - Може ли да говорим за смъртта? - За какво говорим, когато говорим за смъртта? - Какво се случва след „ръба“ на смъртта? - Коя е „първата смърт“ и защо тя не е нашата (Левинас)? - Има ли „добри“ практики, когато говорим за смъртта? - Защо думите за смъртта се държат като апории? - Може ли смъртта да бъде продуктивна? - Каква е ролята на траура и може ли да бъде структуриран опита за смъртта? - Какво представлява „не-крачката“, „не-достъпът“ в контекста на „възможността за абсолютната невъзможност на Dasein“? - Разбираемо ли е това, което казват Хайдегер и Дерида (тезата „Хайдегерида“)? - Колко начина на свършване познаваме: умиране, погиване и кончина? - Безсмъртни ли сме и в какъв смисъл това „не е скандално“? - Наша ли е смъртта и може ли „животът като такъв“ да се отнася към „смъртта като такава“? - Какво представлява съдебно-медицинския дискурс към смъртта: апории срещу норми? Разговорът е провокиран от провежданите срещи за разговори за смъртта. За госта: Ива Мечкунова е организатор на „DeathCafe“. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/396 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

"Ако пчелите изчезнат, човечеството ще има още само четири години живот," казва Алберт Айнщайн. Или всъщност не? Независимо дали този цитат е точен или не, има един неоспорим факт: започнали сме да възприемаме пчелите като ключов вид за екологичното равновесие. Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но този път решихме да го споделим и с всички вас! В епизода си поговорим за: — Как би изглеждало едно безпчелно бъдеще? — Какво е пчелното многообразие и само медоносната пчела ли е важната пчела? — Дали всъщност пчелите не са по-лоши, отколкото си ги представяме? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/395 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Сънищата са едно от най-необяснимите чудеса на естествения свят. Предсказания? Видения от други светове или алтернативни линии на времето? Резултат от натрупване на впечатления или предзнаменования на бъдещето? Може би и защото толкова малко знаем, те са ни очаровали толкова силно, че говорим за тях откакто можем да говорим. В този епизод Васко, Ники и астралната проекция на Стефан Русинов говорят за различни културни измерения на сънищата и тяхното значение. Ето някои от акцентите: - Kак сънува всеки от тримата? - Mогат ли сънищата да предвещават бъдещето и как? - Kак гледат на тях Аристотел, Артемидор Далдиански и Юнг? - Kаква е ролята на сънищата в контракултурата? - Kак изглежда машина, която има за цел да ни вкара в сънно състояние? - Mожем ли да оставим съня просто да не значи нищо? - Кои сънища наричаме кошмари? - Защо говорим по-малко за сънищата? - Какво е значението на сънищата в различни културни епохи? ==== Този месец се радваме на подкрепата на Magniflex, които от десетилетия работят усилено, за да създадат матраци, осигуряващи максимален комфорт при сън. Те имат и един подарък за всички слушатели: ексклузивен код – RATIO7 за 7% отстъпка за нов матрак! Използвайте го до 31.03 в партньорската им мрежа или отидете да тествате в шоурума им в София. Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/394 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между страх и уплаха? - Какво представлява „кастриращият“ страх (Зигмунд Фройд)? - Раждаме ли се с базисно чувство за сигурност и как би изглеждал света без него? - Кой е Велко Македонски? - Живеем ли в свят, който е делегирал страха на институциите? - Какво представлява тревогата и продуктивна ли е тя? - Какво може да отвоюваме от страха? - Как нещо, което е страшно, се превръща в страхотно? - Какво представляват „евристиките на смъртта“ (Ханс Йонас)? - Защо едновременно се страхуваме, но и като че ли „искаме“ да се хвърлим ли от високата скала (Сьорен Киркегор)? - Коя е „майката“ на смелостта? - Какъв е страхът от Страшния съд? - Как желанията са свързани със страха (Жак Лакан)? - Защо оставихме настрана „страха от другия“? Със страха са свързани много думи: уплаха, тревога, безпокойство, ужас… Днес разговорът е за начините, по които страхът е бил укротен в човешката цивилизация. Но укротен ли е на истина? Или става въпрос за илюзия? Нужен ли е страхът (врагът), за да постигаме целите си и каква е дозата (максималният праг) на насищане със страх, след която политиката е невъзможна, а хората и обществата стават лесно управляеми? И най-накрая: кои са даровете на страха? Чуйте разговора :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/393 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Никола и Петко поглеждат към небето, където се очаква да се появи през 2024 година изумително ярка комета, наречена C2023 A3. В момента тя се намира между Юпитер и Сатурн и се движи с над 290 000 километра в час. Говорейки за необятния Космос, не може да не споменат Луната и опитът на НАСА и Аксиом да изобретят нов скафандър, с който астронавтите отново да стъпят на нея. Освен космическата тематика, в епизода засягат и други интересни теми като: - Светофарите на бъдещето може да имат още една светлина; - Най-мощната вятърна турбина е тествана да произвежда енергия за първи път; - Новооткрит химически процес прави 100% рециклируеми перките на вятърните турбини. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/392 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Боряна Бунджулова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо деменцията е проблем? - Можем ли да си представим какъв е животът на хората с деменция? - Какъв е „фазомерът“ на социолозите? - Какво представляват т.нар. „ларвени субект“ (Дельоз)? - Как се „разбягва“ субекта и възможни ли са пасивни, квантови субекти? - Каква е връзката между деменцията, сънищата и Фройд? - Чие „епохе“ е по-силно? - Кой се страхува от бъдещето и защо идентичността не е антоним на промяната? - Какво представлява методът на валидизация? - Защо Науката не може да реши проблемът и каква е разликата между помощ, грижи и подкрепа? - Може ли аниматорите да заменят болногледачите? - От какъв културен живот се нуждаят хората с деменция? - Възможна ли е „икономика на старостта“? - Може ли бизнесът да замени социалните услуги? В основата на този разговор са феномонелогичните и ексизстенциални измерения на животът с деменция. Опитът ни е да се докоснем до света на хората, които постепенно изгубват себе си, въпреки че тялото продължава да бъде техен „субектоносител“. „Разпадът на личността“ се оказва повод за сериозни тревоги на брега на нормалността, където „обикновените“ си даваме сметка за крехкостта на интегрирания от нас свят. Логосът вижда своите граници, а опитите му да разбере се сблъскват с провокациите на множествеността. За госта: Боряна Бунджулова е доктор по социология и главен асистент към катедра “Социология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Автор на книгите “Живот с деменция. Ракурси към изплъзващи се опити” и “Тяло и всекидневен свят. Случаи на пълна загуба на зрение. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/391 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Как ви звучи инвазия на супер прасета? Оказва се, че това е напълно реално и въпросните супер прасета са създадени от хората - хибрид между глиган и домашна свиня. Изключително интелигентни и агресивни, те са всеядни и едно от малкото неща, които не ядат, за разлика от обикновените глигани, са жълъдите. Никола и Петко доразвиват темата за жълъдите с едно неочаквано откритие на хиляди жълъди, скрити в стена на къща. В този разнообразен епизод, разговарят още за: - Какво сънуват птиците? - Как липсата на сън, променя отношенията ни с другите? - Кои са митовете около The Last of Us? - Може ли гъби патогени да са по-лоши от The Last of Us? - Как гъба парализира малки червеи с нервнопаралитичен газ? === В този и някои от следващите ни епизоди ще чувате редовно факти за съня и това се дължи на новите ни партньори от Magniflex. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/390 Ако това, което правим , ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Любо разговаря с Николай Томов от Aesthetic by Science за персоналните треньори и за тяхната роля в усилията ни да се чувстваме добре в “своята кожа”, както физически така и визуално. Освен броенето на повторенията и изготвяне на хранителен режим се оказва, че личният треньор има много по-сериозни функции. В епизода засягат още интересни теми като: - Как измерваме успех при тренировки? - Личните треньори имат ли общо със спортните треньори? - Как навигираме погрешна или спекулативна информация за здраве? - Има ли среден път между Jocko Willink и абсолютен мързел? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/389 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява гневът и какво има да каже Сенека по този въпрос? - Трябва ли да се „излекуваме“ от гнева? - Каква е разликата между гнева на мечката и гнева на Ахил? - Има ли разлика между гибелния (деструктивния) и праведния (конструктивния) гняв? - Как се съотнасят етиките на справедливостта и етиките на грижата? - Има ли гняв в Рая? - Какво се е случило, когато за пръв път вместо да хвърли камък разгневеният човек е изпсувал? - Може ли да опитомим гнева чрез езика? - Как влияят на гнева съдебните процедури? - Има ли приемливи форми на сублимация на гнева? - Как социалните мрежи и политически популизъм експлоатират гнева? - На какво са способни гневните маси? - Има ли разлика в подхода на Запада и Изтока към гнева? -Защо гневът не помага, когато спорим за ценности? Разговорът е част от серията „Грехове“, в която ще се опитаме да представим различни гледни точки към всеки един от 7-те смъртни гряха. Днес във фокуса е гневът и неговите психологически, политически, юридически и комуникационни измерения. Разговорът протече с минимално количество гняв, което все пак беше достатъчно, за да има изобщо разговор :). Ако нещо сме сбъркали: разгневете се! Това е начинът, по който да променим или да отхвърлим нещата, които е време да си отидат. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/388 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support