Ratio Podcast

С ленивото настъпване на лятото обръщаме внимание на един особен второстепенен герой в живота: жегата. Тя е навсякъде около нас, прокарва се неумолимо и неизбежно по улиците, в офисите, в домовете ни, и въпреки начините да се борим с нея, тя винаги тържествува равнодушно и не почива дори нощем. В този епизод на inter alia Васко и Ники се впускат в бавен и безбрежен разговор за горещините, пясъците и живота сред тях. Ще чуете да споменават: - Kак се справят с жегата в Средиземноморието? - Иде ли краят на сиестата и защо? - Какво привлича хората към пустините? - Как си е прекарал Ники в пустинята Уади Рам? - Защо пустошта превръща костите в символ на живота? - Чии картини напомнят на безкрайни следобеди? - Кой български автор описва превъзходно безпощадната жега? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/427 Ако харесвате бавните ни разговори и искате да ни помогнете да запечатаме повече от тях под пясъците на времето, направете го на ratio.bg/support/.

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - За какво завиждаме? - Каква е разликата между завистта и ревността? - За какво Пенчо Славейков би завидял на Елин Пелин? - Кой е „българският Икар“? - Кой е главният герой в притчата за Соломон и разделянето на детето? - Каква е връзката между завистта и злобата? - Може ли да завиждаме благородно? - Как завистта разрушава основно предпоставки на теорията за играта: рационалния избор на варианта „печеля-печеля“? - Трябва ли ни трети човек, за да възникне завистта, и защо блондинките могат да ни „развалят деня“? - Как психоанализата обяснява завистта и каква е ролята на пола? - Възможно ли е правото да е възникнало от завистта (Фройд)? - Може ли завистта да урочасва? - Как може да си обясним завистта като биологичен феномен? - За какво Стоян завижда на Любо (въпросът бе отклонен и все пак)? Разговорът е част от поредицата за седемте смъртни гряха, като този път е ред на завистта. От Кант до Фройд завистта е получавала различни дефиниции, за да бъде определена в Уикипедия като „вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора“. Може ли обаче тази „вътрешна злоба“ да бъде съзидателна и да задвижва желанията или тя по правило и без изключения има деструктивен ефект? Дали завиждаме повече на съседите си или на звездите от Холивуд и каква всъщност е разликата? Разбира се, говорихме и за етажната собственост, конфликтите в детството (по Фройд) и разликите в женския оргазъм. Да, Вальо беше! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/426 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Никола и Петко разговарят за сърцето - един от най-важните ни органи и неговата трансплантацията. Техни гости са молекулярният генетик Славил Пейков и кардио хирургът д-р Жеко Найчов, с които обсъждат и първата трансплантация на свинско сърце при човек. В епизода ще чуете: — Кога сме започнали и защо въобще трансплантираме сърца? — Какво представляват ксенотрансплантациите? — Кога и как се използват животински тъкани и органи при трансплантации? — Каква е разликата между обикновените прасета и тези използвани за трансплантация? — Какви генетични модификации са необходими при ксенотрансплантации? — Какво става с останалата част от прасето след трансплантацията? Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/425 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод преминаваме с Джеймс Розиндел през милиони години еволюция, за да проследим връзката между всички живи организми. Поглеждаме и към бъдещето с надеждата, че Дървото на живота би могло да помогне на хората във фокусирането на усилията да запазим застрашени от изчезване видове. В разговора ни дефилират и редица невероятни животински видове. Джеймс със задоволство отбелязва, че тези изненадващи създания рядко печелят медийното внимание и е сигурен, че заслужават вашето. Слушайте епизода, за да разберете кои са те и да чуете още любопитни факти за фундаменталната същност на живота на Земята. In English: In this episode with James Rosindell, we are travelling through millions of years of evolution to trace the relationship between all living organisms. We also look to the future with the hope that the Tree of Life will help people focus efforts to save endangered species. A number of incredible animal species also parade in our conversation. James is pleased to note that these surprising creatures rarely get the media attention, and he's sure they deserve yours. Listen to the episode to find out who they are and hear more trivia about the fundamental nature of life on Earth. === За госта: Джеймс Розиндел преподава теория на биоразнообразието в Imperial College London. Работата му е свързана с изследване на биоразнообразието – пресечна точка между математика, биология и компютърни науки. Джеймс е създател на OneZoom – софтуер, който представя интерактивна визуализация на връзките между живите организми. Джеймс Розиндел беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани със социалния живот на динозаврите, генетиката и правилата в природата, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: https://ratio.bg/spring/ About the guest James Rosindell teaches Biodiversity Theory at Imperial College London and was our guest at this year's Ratio Forum. His work is related to biodiversity research - an intersection between mathematics, biology and computer science. James is the creator of OneZoom, software that presents an interactive visualisation of the relationships between living organisms. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/424 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Изключение или правило са пътните произшествия? - Какво може да очакваме от дромоманите (Пол Вирилио)? - Защо пътищата „ограбиха“ местата? - Какво представляват „бавновъртежите“? - Как скоростта е свързана със свободата и стремежа „да избереш всичко“? - Оцелява ли смисълът в „бързото“ време? - Има ли скоростта различни лица? - Как технологиите осигуряват скорост на икономиката? - Има ли мисъл от разговора за скоростта? - Може ли да различим „добра“ от „лоша“ скорост? - Изчезват ли ритуалите? - Как скоростта се превръща във власт? - Какво се крие зад „темпоралния“ невротизъм? - Ще има ли ефект от въвеждането на по-малки данъци за автомобили, които технически не могат да вдигнат над определена скорост на пътя? - Кога автомобилите ще отстъпят ? Макар и провокиран от конкретни събития, днешният разговор е по-скоро философски опит върху обосноваването на една етика на движението. Противопоставянето на „Бъди бърз или умри!“ на „Бързай бавно…“ като че ли е изчерпало своята острота в ерата на свръхзвуковите технологии. Култът към скоростта е превърнал бързината в универсален инструмент, а колата – в олтар на една домашна религия на ускорението. Има ли място на бавното, извън маргиналните пространства на протестната и сегрегирането култура? Могат ли да бъдат бавни „умните“ градове и възможно ли е хората да се откажат от притежаването на всички възможни места, при което пространствата девалвират до пътища? За това и за още други въпроси на дромологията разговаряхме в този епизод. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/423 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Първото синтетично вещество, правено някога на планетата Земя, не е дело на хората, а е измислено от близък роднина на Хомо сапиенс преди около 200 000 години. Изследователи направили сложен химичен анализ на неандерталски артефакти направени с помощта на брезов катран и установили, че начинът по който е извлечен, не е бил случаен. Освен мозъчната дейност на неандерталците, Никола и Петко обсъждат и мозъчната активност на свободно движещи се октоподи, наблюдавана благодарение на имплантирани електроди. В този разнообразен епизод ще чуете още : - Най-старата известна погребална церемония - Първото животно с изцяло картиран мозък - Морските слонове и техния начин на спане - Причините, поради които конете спят прави === Епизодът е записан с подкрепата на Ozone.bg. До края на юни, нашите партньори от Ozone.bg удължават своята меме-игра, започнала на форума Ratio, в която може да спечелите двоен билет за Comic-Con през юли. Ние от Ratio също ще бъдем там. Повече за играта може да видите на сайта на https://www.ozone.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/422 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод с Дейвид Хоун се връщаме назад във времето, преди 65 млн. години, за да разкрием доскоро неизвестния социален живот на динозаврите. Благодарение на намерени фосили, кости и отпечатъци на милиони години, учените могат да разкажат днес интересни факти около ежедневието на тези огромни обитатели на земята. В епизода повдигаме много интересни въпроси, сред които: - Как са се предпазвали от хищници? - Живеели ли са на групи и действали ли са в екип? - Как са се размножавали динозаврите? - Какви са били навиците им? - Кой е най-умният динозавър? In English In this episode with David Hone, we travel back in time, 65 million years ago, to uncover the unknown social life of dinosaurs. Thanks to the found fossils, bones and footprints, dating back millions of years, scientists can discover interesting facts about the daily life of these huge Earth inhabitants. In the episode, we raise many interesting questions, including: - How did they protect themselves from predators? - Did they live in groups and act as a team? - How did dinosaurs reproduce themselves? - What were their habits? - Who is the smartest dinosaur? === За госта: Дейв Хоун e палеонтолог, писател и преподавател в Queen Mary University of London. Той изследва поведението на динозаврите и техните летящи роднини птерозаврите. Активно работи за комуникация на науката. Пише за водещи медии като National Geographic, The Guardian, The Telegraph и HuffPost. Дейвид Хоун беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с биоразнообразието, генетиката и правилата в природата, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: https://ratio.bg/spring/ About the guest Dave Hone is a paleontologist, writer and lecturer at Queen Mary University of London and was our guest at this year's Ratio Forum. He studies the behaviour of dinosaurs and their flying relatives, the pterosaurs. Actively works for science communication. He writes for leading media such as National Geographic, The Guardian, The Telegraph and HuffPost. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/421 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е поуката от баснята за кокошката, която ражда златни яйца? - Има ли разлика между алчност и нетърпение? - Ако алчността е жажда, каква течност може да я удовлетвори? - До къде може да ни доведе сребролюбието? - Има ли празнота в основата на алчността? - Какво представлява желание, изгубило се в себе си? - Кой определя мярата на нуждата? - По какъв начин израза „Много си стиснат“ е свързан с аналното (Фройд)? - Алчни ли са животните/корпорациите? - Може ли Стоян да бъде алчен на самотен остров? - Каква е връзката между прогресът и алчността? - Какво представлява „алчността за живот“? - Как си купуваме „биологично време“? - Може ли да измерим алчността? Разговорът е трети пореден в рамките на темата „Седемте смъртни гряха“. Още в самото начало – преди да дадем традиционната „оперативна дефиниция“, се съгласихме, че греховете са взаимно свързани и сегрегирането им в отделни клетки е обречено усилие. И все пак алчността е грях, който лесно може да бъде култивиран, опитомен до различни форми на гарантиране на бъдещето, осигуряване на собствения интерес и предприемачество. Гримирането на алчността в ерата на свръхкапитализма не може да скрие прекомерността, която разрушава не само социалното, но и природното. Икономиката и екологията – и двете: науки, свързани с дома („ойкоса“), свидетелстват, че днес, чийто разрушителен ефект се проявява под формата на нарастващи неравенства и необратими климатични промени. Не, не бяхме алармисти. Слушайте и ще видите :) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/420 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Никола и Петко разговарят за космически рекорди, неуспешни мисии и зловещ криминален експеримент. Преди броени дни е поставен рекорд за най-много хора, които са били едновременно в околоземната орбита. С изстрелването на китайската мисия Shenzhou 16, състояща се от трима души, населението в орбита за първи път достигнало 17 души, макар и за кратък период от време (на следващия ден е отпътувал на обратно предишният екипаж, който е бил там от 2022 г.). Докато разговарят за пътуване, засягат и тема за мистериозни куфари, които са били пълни не с лични вещи и дрехи, а с човешки тела. Освен за най-големия криминален експеримент, в епизода ще чуете още: - Ясна е причината за разбиването на апарата HakutoR - Одобрена е първата в света ваксина срещу RSV - Фокуси при животни - кога работят и кога не === Епизодът е записан с подкрепата на Melon, част от Kin+Carta - международна компания с над 2,000 професионалисти, отговорни за дигиталната трансформация на бизнеси от цял свят. Може да разгледате по-подробно с какво се занимават и какви са отворените им позиции на https://melontech.com/, а ние отново им благодарим, че подкрепят науката и нашата работа! Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/419 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Откога водят диалог помежду си и защо понякога той не се получава? - Какво представлява диалогът като философски метод? - Защо Сократ вярва в това, че „Аз знам, че сам нищо не знам“? - Защо Платон пише диалози? - Каква е разликата между дискусията и дебата? - Как медиите променят диалога? - Кои са основните предпоставки, правещи възможен диалога? - Как може да водим диалог с хора, за които смятаме, че отказват да признаят ключова за нас ценност? - Какво имат да ни кажат „философите на диалога“ (Мартин Бубер)? - Какво означава, че един диалог е неделим? - Възможен ли е „Аз“ без „То“ и „Ти“? - Какво губим, когато губим диалога? - Какво ни остава, когато не можем да разчитаме на диалога? - Защо всички признато красиви жени си пожелават „СВЕТОВЕН МИР“? Днес разговорът е за разговорът, който разграничаваме от диалога. Стоян и Любо споделят за приятните и трудните моменти в разговорите, които са водили (вече над 140), без да се оплакват твърде много един от друг. И все пак те са съгласни, че могат да бъдат съгласни, че не са съгласни, когато съгласието изглежда непостижимо. Има неща, за които трябва да се говори, но и такива, за които трябва да се мълчи. Посредством езикът (диа – логос) може да бъдат решение много въпроси и конфликти, но има и ситуации, в които фактическата мирна заедност на телата може да създава много по-трайни и демократически потентни общества. Затова нека останем заедно дори и когато смятаме диалогът за невъзможен. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/418 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support