Ratio Podcast

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод продължаваме с Матю Коб темата за генетичния код и еволюцията на технологиите. Този път обаче във фокуса ни са ChatGPT и AI и адаптацията на човека към тях. Разглеждаме историята като необходимо средство за по-доброто разбиране на живота и източник на полезна информация за бъдещето. Доколко метафорите в науката са полезни и можем ли да ги определим като важни помощници в обяснението на различни научни теми, ще разберете в епизода. In English: In this episode we continue the conversation with Matthew Cobb, with the topic of the genetic code and the evolution of technology. However, this time our focus is on ChatGPT and AI and human adaptation to them. We discuss history as a necessary tool for a better understanding of life and a source of useful information for the future. How useful metaphors are in science and whether we can define them as an aid to scientific topics, you will find out in the episode. === За Госта: Матю Коб е британски зоолог и преподавател по зоология към Манчестърския университет, където изследва обонянието, поведението при насекоми и история на науката. Има докторска степен по психология и генетика от университета в Шефийлд. Автор е на редица научнопопулярни книги, сред които “Life’s Greatest Secret: The Race to Crack the Genetic Code”; “The Idea of the Brain: A History” , екземпляр от които може да намерите и на нашия сайт. About the guest Matthew Cobb is a British zoologist and lecturer in zoology at the University of Manchester, where he researches olfaction, insect behaviour and the history of science. He holds a PhD in Psychology and Genetics from the University of Sheffield. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/456 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Гергана Мирчева и Стоян Ставру обсъждат: - Диагноза ли е аутизмът? - Какво обединява хората, които лекарите наричат аутисти? - Какво й е особеното на Грета Тумберг? - Къде е гражданският активизъм, когато става въпрос за аутизъм? - Има ли дефицит при аутизма или говорим за група особняци? - Имат ли право аутистите да вземат ирационални решения? - Какво представлява способността на човек да се грижи за работите си? - Каква е разликата между „ниско функционалните“ и „високо функционалните“ аутисти? - Как „продължава“ детския аутизъм? - Какво е бъдещето на класификациите в аутистичния спектър? - Искат ли родителите на деца с аутизъм да имат следващо дете? - Какво прави обществото ни и държавата за семействата, грижещи се за деца с аутизъм? - Защо се страхуваме от умствената изостаналост? - Какво представлява т.нар. „невроразнообразие“? Аутизмът е една от най-бавно поставяните диагнози, която обхваща много различни и разнообразни състояния, които са обединени от две общи групи проблеми: затруднения, свързани със социалната комуникация, и проявления на повтарящи се, ограничителни поведения и интереси. Разговорът ни проследява възникването и динамиката на социалните взаимодействия, концентрирани около аутизма като сравнително ново състояние. Липсата на медийно активни фигури, заявили диагнозата си „аутизъм“, прави аутизмът сравнително рядко срещан в публичните пространства в България. Последният път, когато аутизмът излезе на сцената, беше свързан с КОВИД ваксините и както в повечето случаи не получи вниманието и сериозността, от които се нуждаеше. Темата за това как се развива отношението ни към аутизма е включена като изследователски вектор в национален научен проект „Етика и бъдеще“, домакин на който е Секция „Етически изследвания“ на Института по философия и социология към Българската академия на науките. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/455 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

За първи път жълтъчния сак при хората е профилиран на ниво клетка и е разкрита неговата роля в развитието на човешкия ембрион. Според последни изследвания, той е източникът на първите ни кръвни клетки и оказва влияние освен върху имунната ни система, но и върху образуването на костен мозък. В епизода Никола и Петко освен важността на този първичен орган, обсъждат и успешно завършилата мисия OSIRIS-REx. След двегодишно сканиране и картографиране на повърхността на астероида Bennu, космическият кораб OSIRIS-REx на НАСА успява да достави на Земята скалист материал, събран от повърхността на астероида. Какво още ще чуете в този епизод? - Космическата сонда Паркър е заснела отблизо масивно слънчево изригване; - Предотвратяване на загуба на костна маса при астронавти с иновативно съединение; - Първа пре-родилна ваксина одобрена в САЩ. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/454 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Дори понякога да ни се струва скапан и несправедлив, живеем живота и правим какво ли не, за да го задържим само още малко в обятията си: храним се правилно, спортуваме активно, спим добре, пътуваме, избягваме стреса, смеем се, пием вино и пишем стихове… И все пак Тя идва. Прокрадва се в ежедневието ни като нещо малко – като мухата на перваза, която е обърнала крачка към тавана, като малкия кактус на бюрото, чиито бодли са окапали, като смътния спомен за един дядо, който някога ни е учил да четем и да пишем. Тя търпеливо ни чака, докато с дребни жестове просто ни напомня, че един ден ще останем съвсем сами, че нищото идва да замени всичко, че все някоя пълна луна е последната, която ще видим… В този епизод на inter alia Васко, Ники и Ива Мечкунова говорят за смъртта, за това как я приемаме и какви традиции сме изградили около нея. И по-конкретно: - Kак всеки един от тримата разбира и усеща смъртта в живота си? - Kакви начини имаме за справяне с мисълта за смъртта? - Kакво представлява т.нар. Death Cafe, в което Ива е замесена? - Kаква е ролята на една death doula в нечие умиране? - Как гледат на смъртта в различни култури по света? - Някои литературни, филмови и гейминг предложения. === Ако разговорите ни ви допадат, можете да забавите неизбежната гибел на inter alia и Ratio Podcast, като ни подкрепите на ratio.bg/support/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/453

В този епизод Любомир Бабуров, Николай Стоянов и Стоян Ставру обсъждат: - Що е то дълг и колко е дълбока почвата му е нас и по света? - Как дългът капитализира времето (бъдещето)? - Пристрастени ли сме към дълга? - Каква е ролята на държавата? - Какво е отношението на дълга към капитала? - Зло ли са лихвите? - Има ли алтернатива брутният вътрешен продукт? - „Изтръпнала“ ли е доминиращата икономическа теория или ще продължим да играем старата игра? - Как продължава кривата на растежа в следващите 100-200 години? - Може ли да измислим нещо (наистина) ново в икономиката? - Къде са „призраците на Маркс“? - Ухрония ли е „икономиката на дара“ (Марсел Мос)? - Има ли място за понички в икономиката (Кейт Рауърт)? - Възможен ли е различен баланс между количество и качество в съвременната икономика? - Каква е човешката природа и можем ли да изберем какво да стимулираме в нея? - Какво е бъдещето на дълга? Днес темата е за дълга (като икономическо понятие), а с него и за всичко, свързано с капитала и прогреса. Изправени пред нарастващата планина от дългове и частично коригиращата работа на инфлацията, хората днес не биха могли да живеят без дълг. Дългът е може би една от най-успешните идеи в развитието на човечеството, която стои в основата на съвременната икономика. Къде се „кусурите“ на този модел и има ли той алтернатива – е основната линия, по която се движат различните части от разговора ни. Наистина ли няма нищо по-добро и трябва да продължим да настояваме върху теориите на икономистите от 20-и век или можем да потърсим нови и различни начини, по които да мислим за нашето домакинство? Хората и тяхната природа или икономиката и нейните теории са „виновни“ за нарастването на дълга. Чуйте! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/452 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Какво се случи в пещерата Морджа? Слизаме на 1040 м. дълбочина, за да разберем как се провежда спасителна акция на километър под земята. В началото на септември американският спелеолог Марк Дики получава стомашен кръвоизлив по време на международна експедиция в пещерата Морджа, южна Турция. Благодарение на усилията на 150 пещерни спасители от 9 държави, сред които и 19 български пещерняци, 10 денонощия по-късно и тежка и сложна операция, Марк Дики е спасен. В епизода ще чуете от Йорданка Донкова и Николай Петров, едни от българите участвали в спасяването на американския спелеолог, подробности около подготовката на една такава трудна спасителна акция. Ще разберете още: - Защо се изследват пещерите и каква полезна информация ни дават? - Как се постига стерилност в пещера? - Какъв е режимът на работа в такава ситуация, когато всяка минута е ценна? - Кои са най-сериозните неприятности, които могат да се случат на човек в пещера? - Трудно ли се става пещерняк? Какви качества трябва да притежава човек? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/451 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Колко часа на ден прекарвате на стола си? Седейки на своите удобни столове в студиото, Никола и Петко разговарят за сериозните последици за здравето, резултат от продължителното застояване на едно място. Оказва се, че списъкът със заболяванията, които може да предизвика е доста голям и започва от логичното “затлъстяване” и стига чак до някои видове рак. В епизодa задълбаваме в темата за човешкото здраве и ще чуете още: - Замърсяването на въздуха влияе на риска от развитие на ракови образувания. - РНК ваксина срещу рак на панкреаса постига невероятни резултати; - Голям успех за CRISPR терапия на наследствен ангиоедем === Натоящият епизод се излъчва с подкрепата на нашите патрньори StorPool (https://storpool.com/)и Ozone.bg (www.ozone.bg/) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/450 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

За статистика или стакмистика говорим, когато измерваме данни? В епизода Любо разговаря с Боян Юруков за важността да има ясна методология и точни отговори на лавината от въпроси, произхождащи от обикновения въпрос “какво”, при измерването на коректни данни. Числата изглеждат обективни и аполитически, но лесно може да послужат за дезинформация. Статистиката е наука, която се използва в много различни сектори и измерването на качеството на въздуха е един от тях. Как обаче се измерват нивата на замърсеност, на кои данни е необходимо да се стъпи и доколко са точни тези показатели, са част от въпросите, които разискват в епизода. Ще чуете още: - Нужно ли е да имаме статистическа грамотност, за да сме функционална част от обществото? - Какво мерим, за да определим качеството на въздуха? - Каква е спецификата на София и защо е проблемно място за задържане на мръсен въздух? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/449 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

В този епизод Любо и Стоян Ставру обсъждат: - Защо Опенхаймер и Барби? - Кое прави „Опенхаймер“ толкова популярен? - Как физиката среща своята гузна съвест? - Има ли „кенокрация“ (Кен на Барби) в проекта Манхатън? - Може ли Батман да бъде тъжен? - Къде са жените? - Какво представлява компартментализацията като висш механизъм на психологическа защита? - Има ли място за Марта Нусбаум в проекта Манхатън (мисловен експеримент)? - Възможен ли е пацифизмът? - Как Опенхаймер се превръща в мъченик, а образът му – в икона? - Каква е разликата между Опенхаймер и Капитан Америка? - Кой е виновен и кой носи отговорност за Хирошима и Нагазаки? - Има ли нещо, което да липсва във филма? - Как се играе Прометей в индийски сериал? - Какво представлява темпоралната миопия? - Колко физици трябва да има в този свят :)? Епизодът е посветен на един от най-популярните филми от лятото на 2023 г. – Опенхаймер. Въпреки че на редица места в разговора има препратки и към неговия маркетингов „ин“ (филма „Барби: филмът“), основният фокус е върху „ян“-а на военния свят на мъжете в създадената от Кристофър Нолан историческа и донякъде автобиографична драма. В смесицата между розово и чернобяло, като истински „мрънкащи мъже“ на средна възраст (Стоян), потърсихме като че ли най-вече слабите места във филма, само и само за да не позволим на въодушевлението да надделее (Любо). В крайна сметка не стана ясно дали физиците биха посетили курс на Марта Нусбаум, както и защо в крайна сметка създадохме атомна бомба, за да … спасим света. Приятно слушане. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/448 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Оказва се, че растенията не само говорят, но и крещят. Учени установили, че растенията издават пукащи или щракащи шумове в ултразвукови честоти, извън обхвата на човешкия слух. В епизода Никола и Петко се опитват да чуят и разберат какво ни казва природата. Говорейки за природата, не могат да пропуснат темата и за замърсения въздух и неговото влияние върху здравето на хората и околната среда. Ново проучване показва, че излагането на мръсен въздух още от пренатална възраст може да навреди на децата и да повлияе на поведенческите проблеми в детството и дори на IQ. Никола и Петко обсъждат и други интересни теми като: - Открити са останките на гигантски древен кит по-голям от синия - В най-дълбокият каньон в Азия е открито най-високото дърво на планетата - Подобряването на вентилацията в училищата, може да повиши резултатите от тестовете и да намали предаването на инфекцията по въздушно-капков път. - Интересна птица в Нова Зеландия е била освободена след като е смятана за изчезнала === Натоящият епизод се излъчва с подкрепата на нашите патрньори Melon https://melontech.com/. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/447 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support