Ratio Podcast

Този епизод на Vox Nihili е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за да може да бъде управлявана на принципа „разделяй и владей“. Ролата на полицията и гражданските протести са вплетени с обсъждане на необходимостта от международни правила, които да обвързват държавите със спазването на изисквания като тези за неприкосновеността на националния суверенитет и защитата на правата на човека. Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат: - Защо владетелят е свързан с Бога? - Имат ли държавата и правото свещен произход? - Кои са Левиатан и Бегемот? - Как оправдаваме съществуването на държавата? - Може ли да вярваме в морала на хората или е по-добре да ги караме да се страхуват? - Кой владее историята и чии имена се пишат по нейните страници? - Може ли да критикуваме властта, а да я разделяме? - Защо обичаме Великите сили? - Какво означава да живееш като патриот във „въобразени общности“? - Предатели ли са тези, които оспорват националните „икони“? - Как религиозните практики са свързани с международната сигурност? - Има ли по-велики сили зад държавите? - Морална философия или теория на икономиката? - Може ли да съществува „световен полицай“? Представяне на госта: Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Славил Пейков, молекулен биолог и специалист по генно инженерство в София Тех Парк. Разговор за възможността да възкресим додото и други изчезнали видове. Технически обяснения за древна ДНК, ролиа на близкородствени геноми и стратегии като клониране и генна редакция. Дискусия за епигенетика, микробиом и етични и екологични дилеми около де-екстинкцията.

Разговор за внедряване на изкуствен интелект в българското училище. Обсъждат как ИИ може да персонализира обучение и да помага при математика, биология и оценяване. Говорят за рискове като халюцинации, цифрово неравенство и разходи за лицензи. Разглеждат подходяща възраст за обучение, ролята на учителя и международни модели за контрол и локални бази знания.

Измислица или истина е историята? В новия епизод на подкаста Pop Script с водещ писателя и кинокритик Благой Д. Иванов се отправяме на плаване из мътния океан на историографията, пречупена през популярната, но и през класическата култура. Гости са двама души с плашеща ерудиция, но също така и с пленителна реторика – това са театроведът Миряна Димитрова (автор на „Julius Caesar's Self-Created Image and Its Dramatic Afterlife“) и историкът Александър Стоянов (автор на „Българите между две катастрофи – 1396-1944 г.“). Тройната дружина се отдава в студиото на Ratio на свежи разсъждения върху автентизма и художествените интерпретации на реални хора и събития от (сравнително) далечното минало. Също така, те предпазливо и що-годе оптимистично отправят поглед към бъдещето в края на разговора, отговаряйки на следния тегав въпрос: в напрегнатите времена, в които живеем, имаме ли шанс да се оправим и съхраним, без да се стига до ескалация? Tази бъдеща аудиовизуална христоматия съдържа още теми и питанки като: • Илюзия ли е достоверността, когато историята се разказва, преразказва и съхранява? • А илюзия ли е достоверността, когато историята се преработва от изкуството? • Превърнал ли се е Уилям Шекспир чрез творчеството си в своеобразен персонаж – ocoбено чрез филми като „Влюбеният Шекспир“ на Джон Мадън, „Анонимен“ на Роланд Емерих и „Хамнет“ на Клои Жао? • Дали пиесите на Барда са основна причина да възприемаме днес повече като фикция фигури като Гай Юлий Цезар? • Могат ли сериали като „Рим“ да развенчаят митичната осанка на древността? • Как изобразителното изкуство на творци като Жак-Луи Давид помага на Наполеон Бонапарт да изгради своя въздействащ имидж? • Бил ли е адекватно представян досега в книги и филми обичащият котките кардинал Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо? • C „да“ или с „не“ трябва да подхождаме към исторически компрометираните, но художествено издържани продукции на режисьори като Мел Гибсън („Смело сърце“), Ридли Скот („Гладиатор“) и Зак Снайдър („300“)? • Сложни личности като Винсент Вилем ван Гог могат ли да бъдат опознати и разбрани чрез комбиниране на литература, кино и лични архиви? • Кой е барон Франц Нопча фон Фелшьо-Силвас... и защо си струва да научим повече за него? • Смислени и правдиви ли са т. нар. woke сюжети? • Как иронията, самоиронията и карикатурата работят при велики разказвачи като Мел Брукс („Пламтящи седла“), Роуън Аткинсън („Черното влечуго“) и комедийната трупа „Монти Пайтън“? • Поради каква причина не можем да третираме собствените си национални герои по друг начин, освен канонично... и бихме ли могли някой ден да видим Васил Левски в схватка с чудовището от Лох Нес? • И още: от гениални майстори на четката (като Иван Айвазовски и Ждислав Бекшински) през средновековни владетелски фигури (като папа Инокентий III и херцогиня Елеонор Аквитанска) до неочаквани страдалци и герои на своите епохи (като Джефри Хъдзън и Абрам Ханибал) – кого би било любопитно да видим интерпретиран в изкуството, който не е бил досега адекватно или изобщо представян никъде?

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са великаните и защо са важни в митологията и литературата? - По какво си приличат Одисей и Давид? - Злонамерени или глупави ли са гигантите? - Каква е причината за инфантилизацията на великаните в литературата? - Променя ли се образът на гиганта през Средновековието? - Великан ли е Александър Велики? - Каква е общото между великаните и транснационалните корпорации? - Съществуват ли великанки (скандинавските митологии, Бодлер и др.) и какво е значението на пола при великаните? - Защо законите не харесват великаните, както и великаните не харесват законите (Гаргантюа и Пантагрюел)? - Как се различават тенденциите по фолклоризация и монументализация на гигантските чудовища? - Съществува ли позитивен прочит на великаните? - Какъв е въглеродният отпечатък на Годзила? - Великан ли е холобионтът „Гея“ на Латур? - Какво обединява планините, статуите и пирамидите? - Идва ли времето на Великите (а не просто големи) езикови модели? Великаните са едни от най-разпространените чудовища, които изненадват не просто със своя огромен ръст (гигантизъм), но и с липсата на ясни очертания в начините на тяхното материализиране (аморфност). Като започнем с титаните в древногръцката митология, преминем през Голем, Голиат, Пантагрюел, и достигнем до великаните на Дон Кихот, Хълк, Годзила, та дори и до Големите (гигантските) езикови модели, голямото винаги е впечатлявало човешкото въображение, но едновременно с това е застрашавало реда. Ако искате да чуете един също толкова странен разговор за великаните, колкото странни същества са и те самите, слушайте този епизод на Вокс нихили. Разговора може да чуете ТУК. Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.

Разказват за автономен хирургичен робот, който се учи и адаптира по време на операция. Обсъждат микроскопични безжични мозъчни импланти, които се доставят и стимулират без отваряне на черепа. Представят идея за бактерии, които разграждат бъбречни камъни като живо лечение. Темите смесват медицина, роботика и биотехнологии, които звучат като научна фантастика.

Адриан Чайковски, британски автор на научна фантастика и фентъзи, известен с Children of Time. Разговор за писането като занаят и ежедневните навици зад книгите. Дискусия за еволюция, нечовешки интелект и защо паяците, октоподите и мравките предизвикват различни видове съзнание. Размишления за технологии, етика и как науката захранва въображението.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. „Горгий“ Платоновият диалог, който поставя въпроса кое трябва да предпочете човек: да причини несправедливост или да претърпи несправедливост. Първо, Сократ пита Горгий относно същността и целите на реториката, като я дефинира като умение за убеждаване без знание за справедливото и доброто. След това, в спора си с Пол, реториката е наречена форма на ласкателство, сродна на готварството и козметиката, и е противопоставена на истинските държавнически изкуства, които се грижат за душата чрез разум и мярка. След като Пол не успява да „противодейства“ на Сократ, в разговора се намесва домакинът Каликъл, който защитава правото на по-силния да удовлетворява желанията си, дори когато това причинява несправедливост на по-слабите. Сократ противопоставя на това идеята, че добрият живот изисква самоконтрол и ред в душата, а не потъване в потока на неограничените желания. Така диалогът преминава от политическа критика към етика на душата, в която несправедливостта е по-голямо зло от търпяната неправда. В заключителната митологична сцена, посветена на съда над душите след смъртта, Платон утвърждава възгледа, че справедливостта има космическо измерение, което не може да бъде отменено от човешката реторика или власт. Допълнителни материали: Горгий (диалог), Платон, прев. Георги Михайлов. Диалози, том. 2, С., Наука и изкуство, 1979. Представяне на госта: Проф. Христо Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г. Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология.

Разглеждат как бананът в смутито може да редуцира полезни полифеноли и кога да избягваме определени комбинации. Разказват за 99-милионна опашка на пернат динозавър в кехлибар и как това разкрива структурата и цветовете на перото. Описват нов подход за възстановяване на мозъчното изчистване, показал бързо намаление на плаки при модели. Проследяват масовите смъртни случаи при южни морски слонове заради H5N1.

Йоан Запрянов, журналист в в. "Капитал" и докторант по психология на виртуалния свят, разглежда влиянието на социалните мрежи върху деца и младежи. Говори за навлизането на смартфоните, как продуктите са проектирани да предизвикват зависимост и за ролята на алгоритмите и таргетирането. Обсъждат се възможни регулации, трудности при верификация на възрастта и практики за намаляване на екранното време.