EP763 - Съдебни роли в българската литература [Vox Nihili със Стоян Ставру]

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Александър Кьосеви Стоян Ставру обсъждат: - Защо Алеко не харесва упражняваната от него адвокатска професия? - Кой може да разбере Гуньо Адвокатина? - Какво представляват малапропизмите и в частност… двуокатът? - Какво отличава разказът „Андрешко“ от съвременните американски адвокатски сериали? - Защо литературата не харесва юристите? - Защо българите не вярват в държавните институции? - Как литературата може да ни помогне да открием човекът зад съдебната роля? - Наистина ли литературата окончателно е скъсала с ползата? - Участвали ли са литераторите в изграждането на Третата българска държава? - Какво общо има неспособността на българската литература да покаже сложността на съдебните роли и широко разпространения днес в България евроскептцизъм? - Има ли положителни примери на пишещи юристи? - Обречена ли е „съдебната“ литература да бъде маргинално поле на художественото писане? - Може ли да се направи наистина добър роман за живота на… главния прокурор? - Кой е виновен за лошата репутация на адвокатите? В настоящия епизод проследяваме една систематична неспособност в българската литература: неспособността да създаде достатъчно сложи и вътрешно противоречиви образи на герои, които изпълняват съдебни роли – адвокати, съдии, съдебни изпълнители, прокурори и др. В българската литература липсват произведения, които да намекват за големите теми на романи като „Процесът“ на Кафка и „Кървав меридиан“ на Маккарти. Напротив, от патриарха на българската литература Иван Вазов до пишещия адвокат Алеко Константинов, авторите в българската литература отказват на професионалните юристи „благото на разбирането“ (Александър Кьосев) и вместо това ги остават в средата на блатото. Зад сиромахомилство в „Андрешко“ на Елин Пелин се крие много дълбок проблем, разрушаващ дори и днес доверието в държавните институции. Опитите на зараждащата се в края на 19-и век българска литература да предложи популистки прочит на теми, които са важни за зараждащата се държава, носи след себе си последици, които продължават да произвеждат своите негативни ефекти. Допълнителни материали: - Адвокати, журналисти и щастливци. Репрезентации на съда и съдебната система в публичния дискурс (статия), Александър Кьосев, Социологически проблеми, 2007, № 3-4 (линк); - Съдът в българската литература (аудиозапис на семинар), IV-и научен семинар „Литература и право“, 10.04.2025 (линк); - Алеко Константинов като адвокат (книга), Даниела Доковска (съст.), Висш адвокатски съвет, 2012 (линк); - Кротките (книга), Ангел Игов, Жанет 45, 2015 г. (линк); - Кървав меридиан. Или вечерното зарево на Запада (книга), Кормак Маккарти, Пергамент Прес (линк) Представяне на госта: Проф. д-р Александър Кьосев е професор по история на модерната култура; изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Преподавател е в СУ "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Директор е на Културния център на Софийския университет.