EP383 - Колективната памет [Vox Nihili със Стоян Ставру]

В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Мина Христова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява колективната памет? - Кой владее Историята? - Кой и защо практикува селективно забравяне с цел оцеляване и политически конформизъм? - Какво представляват политиките на паметта? - Каква е връзката на музите с паметта? - Може ли паметта да бъде оръжие? - Какво представляват т.нар. „представителни доказателства“ (Сюзан Зонтаг)? - Как се провалят местата на паметта: свидетели, архиви, паметници и музеи? - Могат ли технологиите да заместят колективната памет? - Каква е разликата в паметта за Васил Левски и Христо Стоичков? - Какво представлява комуникативната памет и съществува ли „обществен договор“ за общата памет? - Как са свързани общностите и общата памет? - Как повторението демонстрира „парадоксът на паметта“? - Губим ли апетита си към историята във времена, препълнени с бъдеще? - Защо бойните техники са се превърнали в „изкуства“? Този разговор е за колективната памет: споменът за онези събития, които ни дефинират като част от общността. В него на няколко пъти съпоставяме стойността на „живата памет“ на свидетелите, чието съществуване е ограничено във времето, с по-„далекобойните“ във времето, обективни исторически следи, съхранявани в архивите, които обаче подлежат на различна интерпретация. И все пак миналото си остава „чужда страна“, а опитите за постигане на обективност и фактологичност като че ли винаги намират начин да се провалят. За госта: д-р Мина Христова е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Автор е на книгата„Българи сме, но не съвсем “ === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/383 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support