EP378 - Играта [Vox Nihili със Стоян Ставру]

В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е връзката между играта и автоеротичността? - Какво представлява принципът на Реалността? - Колко инфантилен трябва да си, за да играеш? - Има ли Голяма игра? - Какво се случва с играта, когато влязат правилата? - Каква е връзката между педагогика и детинщина? - Защо професионалният спор не е „игра“? - Какво представлява „чистата“ игра? - Може ли публиката да играе, докато има „игра с публиката“? - Каква е „играта“ в цирка? - С какво не може да си играем? - Каква е разликата между геймърът и плейбоят? - Може ли изобщо да дефинираме играта? - Какво представлява „невротичната“ игра? С Петър Горанов подхванахме темата за играта, която всички играем… или сме престанали да играем. Децата знаят как да играят, но дали с възрастта (по стъпките на Русо) не се отдалечаваме от тази същностна способност на Homo Ludens. Колко луд трябва да си, за да играеш истински, и къде може да открием днес автентичната игра? Говорейки около тези въпроси, се оказа, че това, което може да кажем за играта, всъщност е … игра на думи. За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/378 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support